1.Нормативна уредба:

Чл.80 – чл.83 от Наказателно-процесуалния кодекс

Чл.187–чл.190 от Наказателно-процесуалния кодекс

Особените разпоредби в Особената част от Наказателния кодекс

2.Кои престъпления могат да се преследват по тъжба на пострадалия?

В Особените разпоредби на Наказателния кодекс са посочени при кои състави може да се образува наказателно преследване по тъжба на пострадалото лице: 

• телесна повреда;
• престъпления против правата на гражданите: нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство; нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията; престъпления против трудовите права; престъпления против интелектуалната собственост;
• кражба, обсебване, измама или изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество.

Най-общо казано престъпления от частен характер са тези, при които са засегнати лични интереси и пострадалият знае кой е извършителят.

3.Кое лице може да участва като частен тъжител?

Всяко пълнолетно, пострадало лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, може да повдига и поддържа обвинение пред съда. В случай че пострадалият е непълнолетен или запретен, тъжбата се подава от законния му представител.

Ако потърпевшият е подал тъжба, след което е починал, то правото да се продължи наказателното производство преминава върху неговите наследници. Ако пък е починал преди да е подал тъжбата, правото на наследниците отново съществува, но трябва да се спази посоченият в закона 6-месечен срок.

4.Какви са правата на частния тъжител?

• Да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения;
• Да представя доказателства;
• Да участва в съдебното производство;
• Да прави искания, бележки и възражения;
• Да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си;
• Да се установи в съдебното производство като граждански ищец, когато е претърпял вреди от същото престъпление и иска обезщетение за тях;
• Да иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сам потърпевшия не може да събере.

5.Какво трябва да съдържа тъжбата и кога трябва да се подаде?

Тъжбата трябва да бъде в писмена форма. В нея трябва да бъдат описани данните на подателя, както и данните на лицето, срещу което се подава. В тъжбата се излагат и всички обстоятелства на престъплението. Следва да се подпише от подателя и да бъде приложен към нея документ за внесена държавна такса.

Тежестта на доказване на престъплението е върху пострадалия. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Частният тъжител трябва да докаже, че лично е пострадал, както и основателно да обоснове размера на претърпените от него вреди.

Тъжбата трябва да се подаде в 6-месечен срок, от:

• момента, когато потърпевшият пряко е пострадал от престъплението;
• момента, когато пострадалият узнае, че е извършено престъпление против неговите лични интереси;
• деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, образувано по негов сигнал, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

6.Пред кой орган се подава частната тъжба?

Тъжбата се депозира пред компетентния съд според правилата за родовата подсъдност.  Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.

7.Кога се прекратява наказателното производство?

• Когато тъжбата не отговаря на описаните в закона условия;
• Когато пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
• Частният тъжител оттегли тъжбата си;
• Частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

8.Разноски

Разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, дава му се 7-дневен срок да ги внесе. Разноските по направените от подсъдимия доказателствени искания се поемат от бюджета на съда.

Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Ако  подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските се възлагат на частния тъжител.