1. Нормативна уредба

Наказателен кодекс

2. Определение

Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл при осъществяване на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства на случая.

3. Интелектуален и волеви момент на умисъла

Интелектуален момент на умисъла – отразява осъществената от дееца съзнателна дейност и включва два елемента: предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание за общественоопасния характер на деянието.

Волеви момент на умисъла – отношението на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследва, предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно за двете форми на умисъла. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели да предизвика именно съставомерните последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие.

4. Отношение между интелектуалния и волевия момент

Едно деяние може да бъде умишлено само при едновременна наличност и на двата момента, а отсъствието на който и да е от тях изключва умисъла.

5. Пряк умисъл

Деянието е извършено с пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването на съставомерния резултат.

6. Косвен умисъл

Когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.

7. Видове умисъл

Внезапен умисъл е налице, когато деецът взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решението незабавно след като го е взел или малко след това.

Предварителният умисъл се характеризира с това, че субектът на престъплението е извършил деянието по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването му.

Афектния умисъл – когато решението за извършване на престъплението е взето в състояние на силно душевно раздразнение (афект).

Условен умисъл наричаме този, при който решението за извършване на престъплението съдържа известно условие, с чието сбъдване субектът свързва осъществяването на деянието. Условието е определено бъдещо и несигурно обстоятелство, при наличието на което деянието ще бъде извършено.

Алтернативен умисъл ще е налице, когато деецът се насочва към два или повече възможни престъпни резултата, различни по характер, като цели или допуска настъпването само на един, който и да е от тях.

Неопределен умисъл – когато субектът се насочва към последици от определен вид, като няма ясна представа за конкретното засягане на обекта.