1. Нормативна уредба

Чл.49-51 от Търговския закон

2. Определение

Лице, самостоятелен търговец, който има за предмет на дейност да посредничи – на основание на посреднически договор, сключен ad hoc. Той е самостоятелен търговец, който осъществява тази дейност срещу възнаграждение. 

3. Какво включва дейността на търговския посредник?

Дейността на представителя включва:

• Намиране на клиенти
• Функция на нунциус – преносител на чужда воля
• Има пасивна представителна власт

4. Специализация на търговския посредник

Търговските посредници са специализирани обикновено в отделни области – търговията с метали, памук и т.н. Страните идват да използват специалните знания на посредниците, защото те най-добре знаят какво е състоянието на пазара във всеки момент.

Търговския посредник трябва да пази неутралитет – не трябва да дава предпочитание на страна, с която е сключил договора за посредничество. За разлика от другите представители, които трябва да се грижат за интересите на търговеца, търговския посредник дава само мнението си за пазара и свързва страните.

5. Задължение на търговския посредник

Задължение на търговския посредник – да води дневник за всички сделки – вписва страните, предмета на сделката и основните клаузи. Тези вписвания не са общодостъпни – извлечение могат да искат само страните по всяка конкретна сделка. Търговския посредник е длъжен да пази търговската тайна – кой страни какви сделки сключват. Той също така трябва да пази престижа на търговците, на които посредничи.

6. Възнаграждение

Възнаграждението на търговския посредник се дължи и от двете страни, между които е сключена сделката, независимо че само с едната той е сключил договор. Но това правило е диспозитивно. Най-често когато и двете страни имат търговски посредници всяка страна си плаща на своя.