1.Нормативна уредба

чл.30 – чл.36 от Закона за собствеността

2.Какво представлява съсобствеността?

При съсобствеността не се говори за ново вещно право, а за право на собственост, при което титулярите са повече от един. Ако не е уговорено друго, частите на съсобствениците  се считат равни. Презумпцията е оборима.

3.Видове съсобственост

• Бездялова – тази съсобственост е уредена в Семейния кодекс и се нарича още съпружеска имуществена общност(СИО). Тя възниква автоматично въз основа на чл.19, ал.1 от СК. По силата на тази разпоредба вещите и правата върху тях (има се предвид ограничените вещни права), придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Следователно съсобствеността възниква автоматично със самия факт, че вещта се придобива по време на брака. Характерно за СИО, е че докато трае бракът не се определят дяловете на съпрузите, поради което съсобствеността е бездялова.

• Дялова – Тази съсобственост е уредена в Закона за собствеността – чл.30 и следващите от ЗС. При нея частите на съсобствениците са ясно посочени, било в следствие на уговорка между тях или директно от нормата на закона. При дяловата съсобственост е възприето формалното придобиване. 

4.Хипотези на възникване на съсобственост

• Сънаследяване. Това е най-честата хипотеза за възникване на съсобственост. Именно заради това делбата на съсобствени вещи е уредена в Закона за наследството, а на основание чл.34, ал.2 ЗС тези разпоредби се прилагат и при останалите форми на съсобственост.
•  Действия на закона. В определени случаи законът изрично предвижда възникване на съсобственост.
•  Съвместни сделки. В този случай волеизявлението за придобиване на обща вещ се прави от две или повече лица, като изрично се посочва в какви части или дялове ще се придобие общата вещ.
•  Съсобствена вещ се придобива и при съвладение, когато имотът се придобива по давност от две или повече лица.

5.Права и задължения на съсобствениците

Правомощия на съсобствениците – при съсобствеността всеки от съсобствениците има всички правомощия в обем, съответен на неговия дял, т.е. всеки съсобственик има правомощия отнасящи се до владение, ползване и разпореждане с общата вещ.

а)Право на владение – то дава възможност на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, по който да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ако той завладее цялата вещ, останалите съсобственици могат да защитават владението си с исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС. Освен това, ако той пречи на останалите да упражняват фактическа власт, последните разполагат с негаторен иск по чл.109 от ЗС и могат да искат той да прекрати всяко неоснователно действие, което им пречи да упражняват своите права.

б)Право на ползване- то дава възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Упражняването на това правомощие обаче е ограничено в няколко насоки. Преди всичко ползването трябва да се осъществява съобразно основното предназначение на вещта, като не е необходимо съсобствениците да задоволяват еднакво своите потребности. От друга страна ползването трябва да се осъществява така, че съсобственикът да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта. Затова, когато общата вещ се използва лично само от някои съсобственици, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени.

Както всеки собственик, така и съсобственика има право да придобива естествените и гражданските плодове от общата вещ. Особеното за съсобствеността е че тук те стават общи и всеки от съсобствениците ги придобива съответно на своя дял.

в)Право на разпореждане – всеки съсобственик може свободно да се разпорежда със своето право, съобразно дела си в общата собственост. Той може да го продава, заменя, залага и ипотекира. Не е необходимо съгласието на другите съсобственици. Изключение е въведено, когато се касае до продажба на дял от съсобствен недвижим имот. Тогава законът изисква делът на съсобственика, първо да се предложи на другите съсобственици за изкупуване при същите условия и едва, ако никой от тях не е приел това предложение, той може да продаде своя дял на трето лице.

Задължения на съсобствениците – По чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Тук терминът ”тежести” се използва в широкия смисъл на разноски. Тези разноски могат да бъдат от различно естество:

а)Необходими разноски – това са разноски, без които вещта би погинала или би се увредила съществено. Всеки съсобственик е длъжен да участва в тези разноски съобразно своя дял. Ако те са направени само от един от тях, той има право да поиска от останалите да му платят част, съответна на техния дял. Всеки от съсобствениците не само е длъжен да участва в необходимите разноски, но той има и право да иска от останалите тези разноски да се извършат.

б)Полезни разноски – това са разноски,които не са необходими за запазването на целостта на вещта, а водят само до увеличаване на нейната стойност. Съсобствениците не са длъжни да участват в тези разноски. Те не са тежести по смисъла на цитираната законова разпоредба.

Прекратяването на съсобствеността е разгледана в друга тема, поместена в сайт-а на адвокатската ни кантора.