СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА

t2_5461720

1.Нормативна уредба

Глава Втора, Раздел II от Наказателния кодекс – особена част.

2.Определение

Престъпление, изразяващо се в противозаконно и виновно засягане на здравето на пострадалия чрез увреждане на анатомическата цялост или физеологическите функции на организма или /без разстройство на здравето/, изразяващо се в причиняване на болка или страдание.

3.Признаци на средната телесна повреда

Чл. 129 ал. 2 – телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Хипотези по чл. 129 ал.2 от НК:

  • “трайно отслабване на зрението или слуха” 

Всяко ограничаване на зрителната или слуховата способност представлява отслабване на зрението или слуха по смисъла на закона, то трябва да бъде трайна последица от увреждането. Под “трайно отслабване” се разбира причиняване на затруднения или ограничавания на зрението за период не по-малък от около тридесет дни, без да се изключва той да продължи неопределено време.

  • “трайно затрудняване на речта”

Трайното затрудняване на речта се осъществява чрез засягане на такива органи или функции, в резултат на което увреденият загубва способността свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч.

  • “трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата”

Трайното затрудняване на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Увреждането на тялото или врата представлява такова затруднение, което засяга двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. Затрудненията трябва да бъдат трайни. Тук се включват счупване, включително и пукване на кости на крайниците, изкълчване на стави. Относно трайното затрудняване на снагата – счупването на поне три ребра е такова повреждане, което затруднява движението на снагата и е средна телесна повреда.

  • “на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност”.
  • “счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето”

Счупването на челюст е самостоятелен признак на деянието, без да е необходимо да се съпътства от избиване на зъби. Това увреждане може да бъде само временно. Под “избиване на зъби”, без които се затруднява дъвченето или говоренето, се разбира такова увреждане, което обхваща алтернативно загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което неминуемо води до отпадането им. Деянието е съставомерно и при избиване само на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Избиването на млечни зъби на деца, без които се затруднява дъвченето или говоренето, е средна телесна повреда по смисъла на закона. Не е такава повреда избиването на изкуствени зъби, а също на неизличимо болни, които и преди това не са изпълнявали функцията по дъвчене и говорене.

  • “обезобразяване на лицето или на други части от тялото”

Обезобразяването е такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека. Такива изменения на лицето, които водят до неприятни усещания както за пострадалия, така и за други – дълбоки порезни рани, загуба на външното ухо, изкривяване на носа и др. Краткотрайните загрозявания не съставляват средна телесна повреда.

  • “разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина” 

Постоянното разстройство на здравето, неопасно за живота, е увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените му сили или способността на организма му да се противопостави на заболявания. Общото разстройство на здравето трябва да бъде непрекъснато и в никой период да не създава опасност за живота на увредения. Сътресението на мозъка съставлява средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота. Такава опасност е налице, когато увреденият в резултат на сътресение на мозъка изпадне в безсъзнание, макар и кратковременно. Друг критерий – разстройство на здравето, временно, но опасно за живота, включват се острата загуба на кръв, което само по себе е състояние опасно за живота макар и временно.

Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина, са признак от състава на средната телесна повреда само когато е създаден контакт на тези кухини с външната среда.

4.Наказателно преследване

При средна телесна повреда наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия – чл.161 ал.1 от НК, а за престъпления по чл.133, чл.135, ал.1, ал.3, ал.4 – по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане – чл.161, ал.2 от НК.

5.Срок за подаване на тъжбапо дела от частен характер.

Тъжбата се подава от пострадалото лице в 6-месечен срок от извършване на престъплението.

7.Съдържание на тъжбата

Тъжбата задължително трябва да бъде писмена, с данни за подателя и този, срещу когото се подава. В нея трябва да се изложи характера на престъплението, начина, по който са причинени вредите, времето и мястото на извършване на престъплението и подпис.

8.Място на подаване на тъжбата

Частната тъжба се подава в съответния районен съд по мястото на извършване на престъплението заедно с копие от нея и писмените доказателства за подсъдимия, като се дължи и държавна такса в размер на 12 лева.