1.Нормативна уредба

Чл.2 – Чл.4 от Закона за наследството.

2.Способност за наследяване

В чл.2 от ЗН се посочва кои лица не могат да наследяват, което от своя страна разкрива кръга от лицата, имащи това право. Не могат да наследяват и по закон и по завещание, лицата които:

• не са заченати при откриване на наследството и
• тези, родени неспособни да живеят.

Важно е да се отбележи, че според законовите разпоредби, роденият жив се смята за жизнеспособен, ако не се докаже противното.

3.Кога едно лице е недостойно и какви са основанията за определяне на наследника като недостоен?

Недостойнството може да бъде определено като неспособност на едно лице да наследи по закон или по завещание само определено друго лице.

В Закона за наследството са посочени основанията, въз основа на които едно лице може да бъде определено като недостойно да наследява, като във всеки един от случаите се касае за виновни и неправомерни действия от страна на наследника, а именно:

• умишлено убийство или опит към убийство
  • по отношение на наследодателя, негово дете или съпруг/а;
  • достатъчно е дори само съучастието в подобно престъпление;
  • не се прилага, ако е извършено, при наличието на обстоятелства изключващи наказуемостта, или ако има амнистия.
• при набедяване
  • касае се за набедяване в извършване на престъпления, които според законовите разпоредби са наказуеми с лишаване от свобода или по тежки наказания;
  • единственото изключение описано в закона се свързва с хипотезата, при която набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и последния не е подал такава.
• посегателство спрямо волята на наследодателя
• използване на насилие и измама с цел наследодателя – да направи измени или отмени завещанието си;
• унищожаване, скриване, преправяне на вече направено завещание;
• ползване на неистинско завещание.

Последиците от недостойнството са свързват с факта, че наследника бива лишен от наследство.

4.Наследяване от недостоен

Наследодателят може да позволи на недостойния да наследява по два начина:

• изрично опрощаване на недостойнство
• в този случай, наследодателя прави волеизявление, че въпреки недостойната постъпка, желае наследника да получи наследство;
• необходимо е да бъде извършено чрез акт – завещание или акт с нотариална заверка на завещанието.
• мълчаливо опрощаване на недостойнство
• извършва се само чрез завещание;
• няма изрично признаване на наследника за достоен;
• наследодателя трябва да знае за недостойнството на наследника, в противен случай, завещанието, с което той мълчаливо го признава за достоен, няма да породи действие спрямо него;
• наследника наследява се само в границите на завещанието.