Съвместното родителство (или съвместно упражняване на родителските права) в българското законодателство е уредено основно в Семейния кодекс (СК).

 1. Правна уредба

Основните текстове са в:

• чл. 122 – 127 от Семейния кодекс – уреждат родителските права и задължения;
• чл. 59 от Семейния кодекс – урежда въпросите за упражняването на родителските права при развод или раздяла.

 2. Същност на съвместното родителство

По принцип, и двамата родители упражняват родителските права заедно, когато:

• са в брак;
• или не са в брак, но живеят заедно и се грижат съвместно за детето.

Това означава, че:

• те вземат заедно важните решения за детето (училище, лечение, пътуване, религия, избор на име и др.);
• и носят еднаква отговорност за неговото отглеждане, възпитание и издръжка.

 3. При раздяла или развод

Когато родителите се разделят (независимо дали са били женени или не), съдът трябва да определи:

• при кого ще живее детето;
• как ще се осъществява личният контакт с другия родител;
• как ще се упражняват родителските права;
• какъв ще е размерът на издръжката.

По чл. 127, ал. 2 от СК, родителите могат:

• да постигнат споразумение за съвместно упражняване на родителските права, което съдът може да одобри, ако то е в интерес на детето;
• ако няма съгласие, съдът решава кой родител ще упражнява правата, а на другия се определя режим на лични отношения.

 4. Какво включва съвместното упражняване на родителските права след раздяла

Когато съдът допусне съвместно упражняване, това означава:

• двамата родители участват равноправно във важните решения за детето;
• детето може да живее редуващо се при двамата родители (например – седмица при единия, седмица при другия), ако това не нарушава интереса му;
• и двамата родители дължат издръжка според възможностите си.

 5. Практика на българските съдилища

В българската съдебна практика съвместното упражняване на родителските права след раздяла все още не е масова практика, но се допуска, ако:

• отношенията между родителите са добри и конструктивни;
• детето не се поставя в риск от конфликти;
• има ясен и реалистичен план за отглеждането му;
• и това най-добре отговаря на интересите на детето (това е основният критерий за съда).

 6. Основен принцип

Всички решения относно родителските права се вземат според интереса на детето, а не според желанията на родителите (чл. 123, ал. 3 СК).

Автор: Габриела Нешева