Понятието „семейно жилище“ е уредено в Семейния кодекс на Република България и има важно значение при брачни отношения, развод и защита на жилищните права на семейството.

 1. Определение

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Семейния кодекс (СК):„Семейното жилище е жилището, което служи за задоволяване нуждите на семейството.“ Тоест – това е жилището, в което съпрузите живеят съвместно и отглеждат децата си, независимо чия собственост е (на единия, на двамата или на трето лице).

2. Правен режим на семейното жилище

a) По време на брака

• Съпрузите вземат решенията за семейното жилище съвместно (чл. 32, ал. 2 СК).
• Без съгласието на другия съпруг не може да се разпорежда (продава, дарява, ипотекира и др.) семейното жилище, ако то е собственост на единия съпруг – чл. 26, ал. 1 СК. Ако другият съпруг не е дал съгласие, сделката е унищожаема.
• При наемно жилище – договорът за наем се счита за сключен от двамата съпрузи, дори ако е подписан само от единия.

 3. При развод

Съгласно чл. 56 СК, съдът решава въпроса за ползването на семейното жилище, независимо от това на кого принадлежи. Съдът може:

• Да предостави ползването на жилището на съпруга, на когото са предоставени родителските права, ако има ненавършили пълнолетие деца.
• Ако няма деца – ползването може да се предостави на съпруга, който има по-силна жилищна нужда, дори ако жилището е собственост на другия.
• Ползването може да бъде срочно (до 3 години), ако жилището е изцяло на единия съпруг.

 4. Защита на децата

При определяне кой ще ползва семейното жилище след развода, интересът на децата е с предимство – съдът винаги съобразява тяхната среда, училище, социални връзки и т.н.

 5. Други

• Ако съпрузите живеят разделени и не поддържат общо домакинство, жилището, което ползва само единият, може да изгуби качеството на семейно жилище.
• При съжителство без брак (напр. фактическо съжителство), понятието „семейно жилище“ по СК не се прилага пряко, макар че могат да възникнат други гражданскоправни въпроси.

Автор: Габриела Нешева