1.Нормативна уредба

ЧЛ.129, Чл.130 от Семейния кодекс

Чл.3 – Чл.4 от Закона за лицата и семейството

2.При извършването на какви разпоредителни действия с имуществото на детето, родителят следва да получи разрешение от съда?

В разпоредбите на Семейния кодекс поначало е предвидено, че всеки един от родителите управлява имуществото на своето дете в негов интерес и с грижата на добър стопанин.

Налице са обаче няколко хипотези, при които родителят следва да получи разрешение от Районния съд по местонахождение на детето, за да може да се разпореди с негови:

• недвижими имоти
• движими вещи чрез формални сделки
• влогове
• ценни книжа.

Необходимо е да бъде отбелязано, че разрешение за разпореждане може да бъде допуснато единствено, ако с него не се противоречи на интересите на детето.

3.За извършването на кои действия на разпореждане законът е установил изрична забрана?

В чл.130, ал.4 от Семейния кодекс са изброени действията на разпореждане, за извършването, на които съществува изрична забрана, а именно:

• дарения
• отказ от права
• даване на заем и
• обезпечаване на чужди задължения.

В закона е предвидено едно изключение от забраната, в случаите когато се касае за:

• обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

4.Какви действия е необходимо да се предприемат за да се получи разрешение от съда, с което да се позволи извършването на действия на разпореждане с имуществото на детето?

За да може да се получи разрешение за разпореждане с имуществото на детето, трябва да се депозира молба до районния съд по настоящ адрес на последното.

Когато се касае за имущество на малолетно дете, искането за разпореждане се прави от неговите законни представители.

В случаите, когато става дума за имущество на непълнолетно дете, искането следва да бъде направено от самото дете със съгласието на неговите родители/родител или попечители.

6.Нужно ли да е съгласието на родителите, ако непълнолетен встъпил в брак поиска да се разпореди със свое имущество?

Тъй като с встъпването в брак непълнолетния става дееспособен, за да  може да се разпореди със свой недвижим имот, няма да бъде необходимо съгласието на неговите родители, а само разрешение на от съда по постоянен адрес.