Пътуването на дете в чужбина от България се урежда от българското законодателство, основно от:
- Закона за българските лични документи (ЗБЛД)
- Семейния кодекс (СК)
- Наредбата за документите за самоличност
1. Кой може да пътува самостоятелно
- Дете до 18 години (малолетно или непълнолетно) може да пътува в чужбина само с придружител или с изрично нотариално заверено съгласие от родителите (настойниците).
- Дете под 14 г. винаги трябва да бъде с придружител.
- Дете между 14 и 18 г. може да пътува само ако има нотариално заверено съгласие и на двамата родители (освен ако има съдебно решение за ограничени родителски права или разрешение от съд).
2. Нотариално съгласие (декларация)
- Ако детето пътува само с един родител или без родители (напр. с учител, роднина, приятел), се изисква нотариално заверена декларация от другия родител или от двамата родители, ако пътува само.
- В декларацията се посочва:
- До коя държава (или държави) може да пътува детето;
- За какъв период;
- С кого пътува;
- Съгласието на родителя/родителите.
Важно: На граничния контрол се представя оригиналът на декларацията + копие, което се задържа от гранична полиция.
3. Документи, които детето трябва да има:
- Валиден паспорт или лична карта;
- Нотариално заверена декларация за съгласие (когато е необходимо);
- Акт за раждане (препоръчително, особено ако фамилиите на детето и придружителя се различават).
4. Специални случаи
- Ако единият родител е починал – представя се акт за смърт (вместо съгласие).
- Ако родител е лишен от родителски права или не може да бъде открит, е нужно разрешение от районния съд по постоянен адрес на детето.
- При разведени родители – обикновено пак се изисква съгласие и от двамата, освен ако съдебното решение изрично дава право на единия родител да извежда детето без съгласие на другия.
5. Проверка на границата
Гранична полиция има право да не допусне детето да напусне страната, ако:
- липсва изискуемата декларация;
- данните не съответстват;
- има спор относно родителски права.
Автор: Габриела Нешева