Автор: Габриела Нешева

1.Нормативна уредба

Закон за гражданската регистрация

Гражданско-процесуален кодекс

2.Собствено, бащино и фамилно име

Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

Името на лице, което не е български гражданин, родено на територията на Република България, се вписва така, както е заявено от родителите му.

Името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Република България, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България.

Собствено име:

Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане.

Бащино име:

Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен.

Фамилно име:

Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс, а именно: При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

Фамилно име на дете, на което е установена само майката се образува като се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя съгласно разпоредбите на Закон за гражданската регистрация.

Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда.

Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.

3.Промяна на име

Предпоставки за промяна на името:

• Когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Съдът преценява дали името отговаря на описаните определения, както и дали има наличие на важни обстоятелства, налагащи промяна на името.
• Друга предпоставка за промяна на името е желание да бъде добавен псевдоним. Отново съдът е органът, който преценява дали е налице основание за промяна.
• Промяна на име при сключване на граждански брак – При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.
• Промяна на фамилно име при развод –единият от съпрузите има право да продължи да носи фамилното име на другият, ако той е съгласен. В тази хипотеза заинтересованото лице не е необходимо да сезира съда и да бъде образувано отделно производство, а това е част от брачния процес пред съответния съд.
• Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име.
• При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

4.Процедура

Промяната на името става с депозиране на молба до съда от заинтересуваното лице. В молбата се описват  данните за молителя – име, единен граждански номер, адрес за призоваване, както и подробно изложени обстоятелства, на които се основава претенцията за промяна на името. Към молбата се прилагат всички доказателства, с които лицето разполага, пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник, както и документ за внесена държавна такса. Органът, който е компетентен да разгледа искането за промяна на името е Районния съд по постоянен адрес на молителя.

5.Действия на съда

След като съдът е сезиран с молба за промяна на име, той се произнася с решение като може:

• да уважи искането за промяна на име и да я допусне
• може да уважи частично молбата
• да отхвърли молбата и да откаже промяната

Решението на съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред съответния по-горестоящ съд.