ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

images

1.Нормативна уредба.

Чл.318 – Чл.330 от Гражданския процесуален кодекс

2.Приложимост на производството.

В чл.318 от ГПК изчерпателно са изброени исковете, които се разглеждат по реда на това производство, а именно:

  • искове за развод;
  • искове да унищожаване на брака;
  • искове за установяването на брак между страните, или установяването на липсата на такъв.

3.Какви са особеностите свързани с този вид производства?

Когато говорим за този вид производства задължително трябва да отбележим специалната дееспособност на непълнолетните и ограничено запретените съпрузи. Предвидено е тези лица да могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Друга особеност, която следва да бъде спомената е, че производствaта по брачниискове се спират по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

4.Иск за развод. Последващи действия на съда.

Най-подробно при производствата по брачни дела е разгледан искът за развод.

Призованите страни следва да се явят лично на първото заседание по образуваното дело, като е предвидено, че ако ищецът по иск за развод не се яви, няма да бъде даден по-нататъшен ход на делото.

Специална е ролята на съда в този вид производства, който е задължен след като извърши първоначалните действия в хода на производството, да насочи страните към доброволно разрешаване на спора чрез способите на медиацията. В зависимост от това дали страните дадат своето съгласие или не, са възможни няколко хипотези:

  • при постигнато съгласие за започване на медиация или друг доброволен способ за разрешаване на спора – делото се спира;
  • при нежелание на страните по спора да използват способите на медиацията – делото продължава.
  • при постигнато споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

5.Изчерпателност на основанията при иск за развод.

При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

6.Възможно ли е брачните искове да се съединяват помежду си?

В разпоредбата на чл.322, ал.2 от Семейния кодекс е предвидено, че брачните искове могат да се съединяват помежду си, като с тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

7.В кои случаи съдът следва да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и т.н.?

Всяка от страните може да отправи молба до съда, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

Произнасянето по молбата става в деня на заседанието, в което е отправена последната, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В последния случай ново заседание следва дасе насрочи в двуседмичен срок.

Определението, с което се произнася съда не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.

8.Може ли да бъде продължено производството по иск за развод и по иск за унищожаване на брака, ако съпругът, който е ищец по делото почине?

Предвидено е, че когато съпругът – ищец почине, в двуседмичен срок  призованите към наследяване низходящи или родители могат да заявят дали желаят да продължат заведеното дело. Това продължаване на производството е възможно, когато имаме:

  • иск за развод, който се основава на вината на преживелия съпруг или
  • иск за унищожаване на брака, който е основан на недобросъвестността на преживелия съпруг.  

Ако в този законов срок никой от изброените по-горе лица не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако при иск за унищожаване на брака той е бил добросъвестен.

При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

Що се касае до възможността делото да бъде продължено при смърт на ответника, призованите към наследяване низходящи или родители ще разполагат с тази възможност, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс – съдът да разглежда и решава делата в разумен срок и ищецът да е недобросъвестна страна при сключване на брака.

9.Кой следва да заплати направените разноски по делото?

Законодателят е предвидил, съдебните разноски по брачни дела да се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.

Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са били направени.

При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК, като по този ред се определят и разноските при обжалване на решението.

10.Какви са особеностите на развода по взаимно съгласие?

При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, като при неявяване на някой от тях без уважителна причина, делото се прекратява от съда.

След като съдът без съмнение се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, допуска развода и утвърждава споразумението между страните  с решение, което не подлежи на обжалване.

11.Какво още трябва да знаем за производствата по брачни дела?

  • в решението, с което се допуска развод, съдът следва да  разреши и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
  • по брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.