1.Нормативна уредба

Закон за защита от домашното насилие.

2.Какво представлява домашното насилие?

Акт на насилие или опит към подобен акт, извършен спрямо лице, което се намира в родствена връзка, което е или е било в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство с извършителя.

Насилието от своя страна може да придобие множество проявни форми, от които:

• физическо;
• сексуално;
• икономическо;
• емоционално.

Може да се прояви и в ограничаване на личните права, свободи и живот.

3.Кой може да извърши домашното насилие?

Законът определя кръга от лицата, които са възможните извършители на домашно насилие. Всяко лице, може да търси защита, когато спрямо него е извършено насилие от някое от изброените лица:

• негов съпруг или бивш съпруг;
• лице, с което е или бил във фактическо съпружеско съжителство;
• лице,от което има дете;
• негови възходящи или низходящи роднини;
• възходящ или низходящ роднина на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
• лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
• лице, с което е бил в родство по сватовство до трета степен включително;
• лице, което е негов настойник, попечител или приемен родител.

4. Започване на производството

Районният съд по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице е компетентната институция, която може да наложи мярка за защита.

Производството се образува с подаването на молба от някое от следните лица:

• от пострадалото лице – ако е навършило 14 години или е поставено под ограничено запрещение;
• от лице, намиращо се в родство по права линия със жертвата;
• от настойник или попечител;
• от директора на дирекция „Социално подпомагане“ в посочените от закона случаи.

Реквизитите, които молбата трябва да съдържа са посочени изчерпателно в чл.9,ал.1 от ЗЗДН. Молбата се подава в срок до един месец от извършения акт на домашно насилие.

Освен подаването на молба, в закона е предвидено и представянето на декларация от пострадалия за извършеното спрямо него насилие.

5.Разглеждане на делото

След като молбата постъпи и се заведе в специален регистър, съдът следва в едномесечен срок да насрочи дата за разглеждане на делото.

В хода на производството са допустими всички доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс.

За органите на МВР съществува задължение при поискване от страна на пострадалото лице или по искане на съда, да издават заверени преписи от писмените доказателства, които доказват факта на извършеното насилие.

6.Произнасяне на съда

При уважаване на молбата съдът налага заповед за защита.

Решението на районният съд може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред окръжния съд, като жалбата се подава чрез съда постановил решението. По-горната инстанция се произнася в 14-дневен срок, като този път решението е окончателно.

7.Мерки по защита от домашно насилие

Мерките за защита, които съдът може да наложи са изброени в чл.5 от Закона за защита от домашното насилие, а именно:

• задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
• отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 3 до 18 месеца;
• забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, негово жилище и месторабота, както и други определени в закона места, за срок от 3 до 18 месеца и при условия определени от съда;
• временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, отново за срок от 3 до 18 месеца и при условия определени от съда;
• задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
• насочване на жертвите към програми за възстановяване;

Във всички случаи, независимо от наложената мярка, съдът с решението си налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

8.Такси по делото

При подаването на молбата за защита от домашно насилие не се внася държавна такса.

При издаването на заповедта, съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя.

В чл.11,ал.3 от ЗЗДН са посочени случаите, в които държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя.