1.Нормативна уредба

Чл.30,ал.2; Чл.48 – Чл.49,ал.1; Чл.60,ал.2 – Чл.66 от Закона за наследството.

Чл.553 – Чл. 559 от Гражданския процесуален кодекс.

2.Правно действие на приемането на наследство

Приемането на наследството, което е оставил наследотеля води след себе си няколко важни последици, от които е важно да се споменат следните:

• придобиването на наследството става чрез приемането на последното
• самото приемане на наследството поражда правно действие от момента, в които последното бъде открито.

3.Какви са начините за приемане на наследство?

В Семейния кодекс са предвидени няколко начина за приемане на оставеното от наследодателя наследствo:

• Изрично приемане, което се извършва чрез писмено заявление към РС, в района на който е открито наследството
• Мълчаливо приемане
• когато наследникът без да е заявил, че приема наследството извършва действия, предполагащи подобни намерения от негова страна и
• когато наследникът укрие част от наследството.

Възможно е обаче наследникът да се възползва от предвидената в негова полза правна възможност и да приеме наследството не изцяло, а по опис.

4.Какво е правното значение на приемането на наследство по опис?

Правното значение на приемането на наследство по опис може да бъде проявено в две насоки:

• задълженията на наследника се ограничават само до размера на полученото и
• ако се касае за наследник с право на запазена част, последния ще може дапоиска намаляване на направените от наследодателя дарения и завещания, чрез които е била накърнена тази запазена част.

5.Необходими правни действия

В Закона за наследството се предвиждат няколко особености, свързани с приемането на наследство по опис:

• приемането се заявява писмено в тримесечен срок, като е възможно срока да бъде удължен и
• вписването се извършва по реда на изричното приемане на наследство уреден в чл.49,ал.1 от ЗН.

6.В кои случаи приемането на наследство по опис е задължително?

За определен кръг лица приемането на наследство може да стане единствено чрез извършен опис на последното.

В чл.61 са изброени лицата, за които е предвидено такова задължение, а именно:

• недееспособните
• държавата
• обществените организации.

7.Задължения за наследника приемащ наследство по опис

Установени са определени задължения в тежест на наследника във връзка с приемането на наследството, той трябва:

• да посочи на компетентния РС в зависимост от конкретната хипотеза, всички имоти, представляващи част от наследството
• ако не изпълни предходното задължение, законът предвижда изгубване на изгодите, произлизащи от този начин за приемането на наследството
• да управлява наследствените имущества с грижата на добър стопанин
• освен, ако не е получил разрешение от РС, не може да отчуждава вещи, преставляващи част от наследството преди изтичането на определен срок, който е различен, в зависимост дали се касае за недвижими (5години) и движими вещи(3 години)
• по отношение на кредиторите и заветниците, наследника е задължен да дава сметка за извършваните действия.

8.Има ли действие приемането на наследство по опис по отношение на останалите наследници?

За останалите наследници на наследодателя законът посочва две възможности,измежду които могат да избират:

• да ползват от заявеното писмено желание на един от наследниците и да приемат наследството по опис
• да приемат наследството направо или да се откажат от него.

9.Процесуален ред при извършването на описа

Процесуалният ред за упражняване на правото на приемане на наследството по опис е регламентиран в „ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТКРИТО НАСЛЕДСТВО” – чл.553 – чл.559 от действащия Граждански процесуален кодекс.

10.Действие на приемането по опис за кредиторите и заветниците на наследника

В чл.66 от Закона за наследството са посочени някои принципни правила, свързани с правата на кредиторите и заветниците.В тази връзка е определено, че последните имат правото да изберат начинът и реда, по който да бъде осъществено плащането от страна на наследника.

Когато те не се възползват от гореупоменатата възможност наследникът ще следва извършва дължимите плащания, в зависимост от реда, в които те ще предявят правата си пред него.

В случаите, в които кредиторите предявят правата си към наследника, след като активите от наследството са изчерпани, в тригодишен срок те ще имат право на обратен иск спрямо заветниците.