1.Нормативна уредба
Чл.32 – Чл.34 от Закона за задълженията и договорите.
2.Как се предявява недействителността?
2.1.Унищожаемост
- предявява се винаги по съдебен ред;
- унищожение на договора може да иска страната, в полза на която законът е предвидил унищожаемостта;
- срока, в който може да бъде предявена е тригодишен, като в зависимост от порока на договора, началният момент на давността започва в различен момент:
– при недееспособност – от навършването на пълнолетие или от вдигането на запрета;
– при грешка и измама – от датата на установяването им;
– при заплашване – от момента, в които действията, представляващи заплаха бъдат прекратени;
– в останалите случаи – от момента на сключване на договора.
- има едно изключение свързано с тригодишния давностен срок, в който може да бъде предявена унищожаемостта:
– унищожаемостта на сделка, сключена при крайна нужда може да бъде предявена в едногодишен срок от сключването на последната.
- правото да се унищожи една сделка може да бъде упражнено чрез:
– възражение на ответника по иск за изпълнение – може да бъде направено и след като тригодишния давностен срок е изтекъл.
– предявяване на конститутивен иск
2.2. Нищожност
- в закона не е установен специален ред за обявяването на нищожността
- може да бъде предявена без ограничение по отношение на срокове – чрез установителен иск или с възражение.
3.Последици от недействителността
В случаите, при които съдът уважи иска или възражението, правните последици от договора ще отпадат с обратна сила.
Когато, обаче се касае за унищожаем договор, сключен при крайна нужда, съдът може да постанови неговото прекратяване за в бъдеще. Други особености на този вид унищожаеми договори са описани в чл.33 от ЗЗД.
И не на последно място е важно да се отбележи, че когато договорът бъде обявен за нищожен или бъде унищожен, за всяка от страните ще възникне задължение да върне на другата страна всичко, което е получила.
4.Обезщетение за вреди
По отношение на повечето основания за унищожаване, отговорността за вреди не се предвижда.
Съществува само едно изключение, свързано с договорите сключени при грешка. В този случай е възможно да се търси обезщетение за вреди като:
- последното се дължи от страната, която иска унищожението, освен ако тя не докаже, че не е имала вина за изпадането си в грешка и че ответната страна е знаела за нея. ( чл.28, ал.3 от ЗЗД. )