ПРЕДЯВЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

t2_5462658.jpg

1.Нормативна уредба

Чл.32 – Чл.34 от Закона за задълженията и договорите.

2.Как се предявява недействителността?

   2.1.Унищожаемост

  • предявява се винаги по съдебен ред;
  • унищожение на договора може да иска страната, в полза на която законът е предвидил унищожаемостта;
  • срока, в който може да бъде предявена е тригодишен, като в зависимост от порока на договора, началният момент на давността започва в различен момент:

   – при недееспособност – от навършването на пълнолетие или от       вдигането на запрета;

   – при грешка и измама – от датата на установяването им;

   – при заплашване – от момента, в които действията, представляващи    заплаха бъдат прекратени;

   – в останалите случаи – от момента на сключване на договора.

  • има едно изключение свързано с тригодишния давностен срок, в който може да бъде предявена унищожаемостта:

   – унищожаемостта на сделка, сключена при крайна нужда може да бъде    предявена в едногодишен срок от сключването на последната.

  • правото да се унищожи една сделка може да бъде упражнено чрез:

   – възражение на ответника по иск за изпълнение – може да бъде    направено и след като тригодишния давностен срок е изтекъл.

   – предявяване на конститутивен иск

   2.2. Нищожност

  • в закона не е установен специален ред за обявяването на нищожността
  • може да бъде предявена без ограничение по отношение на срокове – чрез установителен иск или с възражение.

3.Последици от недействителността

В случаите, при които съдът уважи иска или възражението, правните последици от договора ще отпадат с обратна сила.

Когато, обаче се касае за унищожаем договор, сключен при крайна нужда, съдът може да постанови неговото прекратяване за в бъдеще. Други особености на този вид унищожаеми договори са описани в чл.33 от ЗЗД.

И не на последно място е важно да се отбележи, че когато договорът бъде обявен за нищожен или бъде унищожен, за всяка от страните ще възникне задължение да върне на другата страна всичко, което е получила.

4.Обезщетение за вреди

По отношение на повечето основания за унищожаване, отговорността за вреди не се предвижда.

Съществува само едно изключение, свързано с договорите сключени при грешка. В този случай е възможно да се търси обезщетение за вреди като:

  • последното се дължи от страната, която иска унищожението, освен ако тя не докаже, че не е имала вина за изпадането си в грешка и че ответната страна е знаела за нея. ( чл.28, ал.3 от ЗЗД. )