1.Нормативна уредба

Чл.63 – Чл. 67 от Закона за собствеността

2.Същност

Ограничено вещно право върху чужд поземлен имот, по силата на което носителят му може да построи сграда в имота и/или да придобие и притежава собствеността върху сградата.   

3.Функции

Чрез учредяването на право на строеж се ограничава приращението по чл.92 от Закон за собствеността по отношение на собственика на земята. Последният не става собственик на постройките върху нея и именно в това се изразява ограничението. В тази връзка при учредяването се определя лицето, което става собственик на постройката.

4.Форма за сключване

При учредяване на правото на строеж, както при всички сделки, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти е необходимо договорът да бъде сключен в нотариална форма.

5.Учредяване

Съществува практика, според която учредяването на право строеж се предхожда от предварителен договор, който следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Самото право на строеж може да бъде учредено:

• с правна сделка – това може да бъде договор с транслативно действие: продажба, замяна, дарение и т.н.;
• при доброволна делба;
• със съдебно решение, с което предварителен договор за учредяване на правото на строеж се обявява за окончателен;
• по давност, ако е упражнявано ограничено владение, в рамките на правото на строеж.

6.Съдържание на правото на строеж

Суперфициарът има няколко правомощия, произтичащи от учреденото в негова полза вещно право:

• Ограничено владение, което се явява предпоставка за петиторна защита при нарушаването на правото;
• Правомощие за застрояване, което не съществува в активен вид, ако сградата вече е построена и се прехвърля отделно от собствеността върху земята;

-след извършване на строителството правомощието преминава в латентно състояние

-активира се при събаряне на сградата.

• Правомощие да притежава сградата в чужд имот, което възниква с построяването на сградата в груб строеж;
• Правомощие да ползва терена за нуждите на строителството и за ползването на сградата;
• Правомощие да се разпорежда със сградата след завършване на грубия строеж при спазване на условията по чл.33 от ЗС.

7.Прекратяване

Правото на строеж не се погасява, ако сградата или част от нея погине, освен ако в договора не е предвидено друго.

Основания за прекратяване

• изтичане на срока, ако е предвиден такъв;
• при разваляне, отмяна или унищожаване на договора;
• при неупражняване в продължение на 5 години;
• при сливане в едно лице на собственика на земята и суперфициарът.

С прекратяването на правото на строеж, собственикът на земята става собственик и на постройката, по силата на приращението по чл.92 от ЗС. Придобиването на собствеността върху постройката може да бъде безвъзмездно (чл.65 от ЗС) и възмездно (чл.67 от ЗС).