ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ

56564.w470.jpg

1.Нормативна уредба

Граждански процесуален кодекс (ГПК)

Семеен кодекс (СК)

Закон за лицата и семейството (ЗЛС)

Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК)

2.Същност

Дееспособността е признато от закона качество на едно физическо лице чрез своите правомерни правни действия да придобива права и да се задължава. Законодателството възприема формалния критерий, че при достигане на 14-годишна възраст физическите лица достигат ограничена дееспособност, която се изразява в способността им да извършват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат със средствата, придобити от своя труд, но във всички останали случаи техните правни действия се нуждаят от предварителното разрешение на районния съд или съгласието на родителите или попечителите им, а при достигане на 18-годишна възраст физическите лица придобиват психическа и социална зрялост, която е условие те да могат сами да се грижат за своите работи като формират лично правновалидна воля и съзнателно спазват правните си задължения.

Дееспособността на непълнолетните и пълнолетните като правно качество възниква автоматично – с навършването на посочената от закона възраст, без да е необходимо осъществяването на други факти или обстоятелства. Физическите лица с навършването на 14-, респективно 18-годишна възраст стават психически и социално зрели. Това предположение обаче е оборимо. Съществуват случаи, когато едно физическо лице може да е станало непълнолетно или пълнолетно, но не е в състояние, поради определени причини, да извършва еднолично и адекватно позволените му от закона действия. Заради тези случаи законодателят е уредил правната възможност по особен ред и при определени условия гражданската дееспособност да бъде ограничена. Това ограничаване се нарича запрещение. Запрещението може да бъде пълно или ограничено в зависимост от степента на ограничаване на дееспособността.

Ограничаването на дееспособността на непълнолетните може да бъде само пълно, а на пълнолетните може да бъде непълно или пълно.

3.Процедурата

Компетентен орган

Поставянето под запрещение е особено исково производство и се развива пред граждански съд. Компетентен да разгледа делото е окръжният съд по постоянния адрес на ответника както за пълно, така и за ограничено запрещение. Ответник винаги е лицето, чието запрещение се иска. Искът е конститутивен по своя характер, защото при уважаването му ще се внесе промяна в правната сфера на лицето, поставено под запрещение.

Лица, легитимирани да искат поставянето под запрещение

Поставянето на едно физическо лице под пълно или ограничено запрещение може да се иска от съпруга, от близки роднини, от прокурора или от всеки, който има правен интерес. Под “близки роднини” се разбира роднините по права линия и по съребрена линия до IV-та степен. Участието на прокурора в това производство е задължително.

Материалноправни предпоставки за поставяне под запрещение

Непълнолетните и пълнолетните се поставят под запрещение при кумулативното наличие на следните предпоставки:

  • слабоумие или душевна болест и
  • невъзможност на лицето да се грижи за своите работи.

Слабоумието и душевната болест могат да се предизвикат от най-различни заболявания или моментни фактори като имбецилност, дебилност, идиотия, психопатия, шизофрения, невроза, депресия, циклофрения и др. или наркомания и алкохолизъм, когато са причина за психическо заболяване.

Необходими документи

  • Искова молба от легитимираното да иска поставяне под запрещение лице, изготвена съобразно изискванията на закона
  • Документи, доказващи родствената връзка или правния интерес
  • Документ за внесена държавна такса

След като окръжният съд бъде надлежно сезиран с искова молба, той призовава ищеца и ответника за разглеждане на делото в открито заседание. Производството се развива съобразно общите правила на исковия процес, като следва да се имат предвид следните особености:

  • Разпит на ответника – лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.
  • Разпит на близки и роднини на ответника – След разпита на ответника съдът разпитва неговите близки и ако прецени, че е необходимо, пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
  • Заключение на вещо лице – Вещото лице е компетентно да даде заключение относно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от слабоумие или душевна болест, както и да определи степента на страданието, както и с оглед на здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Такси – Таксата, която се дължи, се определя от разпоредбите на ТДТССГПК, съгласно които по неоценяем иск при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв.

Запрещението, което съдът ще постанови, зависи от степента на дееспособност, която ще се разкрие в хода на делото. Исканията за поставяне под пълно или ограничено запрещение не са два самостоятелни иска. Решението за поставяне под запрещение лишава занапред ответника от дееспособност – от момента на влизането му в сила. За отменяне на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставянето му. Съгласно разпоредбите на ГПК решението, постановено по искове за гражданско състояние, има действие по отношение на всички.