Автор: Габриела Нешева

Нормативна уредба

Кодекс на труда

Платен годишен отпуск

Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.

Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Минималният размер на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск.

Удължен платен годишен отпуск

Кодекса на труда регламентира случаите, при които работниците или служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Такива са случаите:

• за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни
• за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни

Ползване на платен годишен отпуск

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването. Уведомяването следва да бъде направено най-малко 14 дни предварително.

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато:

• е обявил престой повече от 5 работни дни
• едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред
• писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година.

Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.

Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено, когато важни производствени причини налагат това. Отлагането може да стане само при условието, че работодателят е осигурил на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Ползването на платения годишен отпуск се отлага, когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск например неплатен отпуск, служебен или творчески отпуск, отпуск за обучение, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност и други. Отлагането се прави по искане на работника или служителя като е необходимо съгласие от страна на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първите шест месеца на следващата календарна година.

Ако платеният годишен отпуск не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.