1.Нормативна уредба

Чл.160 ал.7 от ДОПК

Административнопроцесуален кодекс

2.Същност

Извънреден способ за контрол върху влезли в сила решения на ОС и ВАС по данъчни дела е отмяната. Отмяна могат да искат участвалите в производството по административни дела, както и председателят на ВАС, гл.прокурор на РБ, зам.главния прокурор при ВАС. Искането за отмяна се подава чрез съда, постановил решението и се разглежда от 3 или 5 членен състав на ВАС, в зависимост от това, на кое решение се иска отмяна – на ОС или на ВАС. Молбата за отмяна не спира изпълнението, но съдът може да спре изпълнението, ако има опасност да бъде причинена непоправима вреда. Но самото обстоятелство, че всички плащания на данъчни задължения затруднява дейността не е основание за спиране на изпълнението.

3. Основания за отмяна

• откриване на нови съществени доказателства, невключени в доказателствения материал
• непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила
• установени неистински факти – извършено престъпление, с влязла в сила присъда
• подправен документ
• нарушена възможност за защита
• когато призованата страна е с неизвестно местожителство
• когато с решение на Европейския съд е установено нарушаване правата на човека.

4. Срокове за подаване на искането

Искането се подава в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато предхожда решението, чиято отмяна се иска, от влизането му в сила. Искането не може да бъде подадено по-късно от 3 месеца от узнаването на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239 т.5 АПК от узнаването на решението.

5. Искане за отмяна

Искането трябва да бъде направено в писмена форма и да отговаря на изискванията по чл.212 ал.1 и чл.213 АПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото.

Искането се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията, я оставя без движение съгласно чл.241 за отстраняване на нередностите в 7 дневен срок. В срок от 7 дни от получаването на преписите останалите страни могат да подадат възражение.

Искането се разглежда в открито заседание от 3 членен състав, когато акта е постановен от АС и от 5 членен, когато акта е постановен от ВАС.

ВАС отхвърля искането или отменя решението изцяло или от части

– когато отмени – връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като се посочва от къде да започне новото разглеждане;

– когато между същите страни, на същото основание за същото искане е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, съдът отменя неправилното решение, като решението по искането не подлежи на отмяна.  

6. Чл.133 – чл.134 ДОПК уреждат изменението на данъчни задължения.

Това производство е възможно само за влезли в сила и необжалвани по съдебен ред решения. Те могат да бъдат изменени на същите основания, които са предвидени по-горе и са изброени в чл.133 ал.2 ДОПК. Инициатива могат да имат органа по приходите и ДЗЛ. Сезира се териториалния директор. Той може да откаже или да възложи нова ревизия. И тук отказа може да се обжалва пред ОС. В чл.133 ал.2 ДОПК е уредена поправката на очевидна грешка. Акта за поправка или отказа, също може да се обжалва пред ОС.

7. Задължението се изменя на следните основания:

• когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:

а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;

б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;

• когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
• когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
• когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
• когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.

а) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.

б) Разпоредбата на чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл.154 от ДОПК.

8.Правомощия във връзка с изменението

Чл.134 (1) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл.133, ал.2 ДОПК, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

(2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.

(3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл.109 от ДОПК.

(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по чл.134, ал.2 от ДОПК териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо.

(5) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ – в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.

(6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.