Автор: Габриела Нешева

1.Нормативна уредба

Гражданско-процесуален кодекс

Закон за правната помощ

2.При кои случаи се назначава на особен представител?

Особен представител се назначава на лице с неизвестен постоянен или настоящ адрес. Разноските за възнаграждението при този случай се поемат от насрещната страна.

Друга хипотези за назначаване на фигурата на особения представител е при противоречие в интересите между представляван и представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.

Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.

3.Как се назначава особен представител?

Особеният представител се назначава с акт на съда, от  който  произтича и  неговата  представителна  власт.  Компетентен да определи поименно адвокат за осъществяване на особено представителство е само съответният Адвокатски съвет. Адвокатският съвет изпраща на съда уведомително писмо, с което посочва поименно определения адвокат, който бива назначаван с друг акт на съда- в закрито или в открито съдебно заседание.

В случай че Адвокатският съвет не посочи с решението си за коя инстанция е определен адвоката, се счита че той е определен за всички инстанции. Независимо за кои инстанции е определен адвокатът, определеното възнаграждение се дължи за всяка инстанция.

4.Възнаграждение на особения представител

Представителството по чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК се  осъществява  на  разноски  на  ищеца,  а  не  се  финансира  от  държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата  на Закона за правната помощ  и Наредбата за заплащане на правната помощ. Компетентен да определи размера на възнаграждението за  особен представител е съдът при  условията на  Наредба № 1/2004  г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Размерът  на дължимото от ищеца възнаграждение за особен представител, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 Закон за адвокатурата, препращащ към  Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречка, при  констатирана фактическа  и  правна  сложност  на  делото,  съдът  да определи  по-висок  размер  на  възнаграждението.

5.Изплащане на възнаграждението

Изплащането на възнагражденията на особените представители се  извършва  чрез  издаване  на  разходни  касови ордери.Същите се издават от съдебният секретар по делото  в  два  екземпляра – един  за  счетоводството  и  един  за  делото. Вписват се задължително всички реквизити и се подписват от съдията – докладчик по делото.

Разходният касов ордер е придружен със следните документи:

• копие от определението, касаещо назначаването на особен  представител
• искане за назначаване на особен представител

Особения представител представя в счетоводството на съда касовият ордер и посочва банкова сметка, по която да му бъде изплатено възнаграждението.

6.Отчет на дейността на особения представител

За разлика от служебните защитници, които представят отчет за извършената от тях дейност пред съответният Адвокатски съвет, особеният представител не е необходимо да прави отчет. От своя страна адвокатският съвет също не получава информация за това, дали е изплатено възнаграждението на особения представител.