1.Нормативна уредба

Чл.549 – Чл.552 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл.8 – Чл.19 от Закона за лицата и семейството.

2.Начало на производството

Производството по обявяване на отсъствието или смъртта на дадено лице започва с подаването на молба до районния съд:

• по постоянен адрес на изчезналия или
• по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

Молбата се разглежда в закрито заседание, в което съдът постановява събирането на информация за изчезналото лице. Извлечение от депозираната молба се изпраща:

• в населеното място, където е живяло лицето и
• на предполагаемите наследници на отсъстващия или на неговия пълномощник или законен представител, ако съответно има такива.

Произнасянето по молбата става едва след като бъде изслушан прокурора и останалите лица изброени в закона.

3.Назначаване на представител

Назначаването на представител се извършва по молба на заинтересованите лица или по искане на прокурора.

Избор на представител:

• най-често изборът на представител се прави измежду роднинския кръг на отсъстващото лице.
• в случай, че преди изчезването, лицето е имало законен представител, друг не се назначава.
• при наличието на пълномощие, представител се назначава за извършването на действията, които пълномощникът не може да осъществява.

4.Въвод във владение на наследниците

По искане на наследниците, съдът може да постанови въвод във владение на последните по отношение на имотите на отсъстващия, като от своя страна те имат право да управляват и да се ползват от приходите получени от имотите на лицето и да го представляват.

Подробно са изброени действията, които наследниците не могат да извършват, тъй като по отношение на тях съществува законова забрана:

• да отчуждават, да ипотекират, да залагат имоти притежание на отсъстващия, да извършват други действия на разпореждане, освен в предвидените случаи.

5.Обявяване на смърт

Предпоставки:

• трябва да са изтекли пет години от последното известие за отсъстващия, като при събития, които пораждат съмнения за евентуална смърт на лицето – срокът е две години от прекратяването им.
• не е задължително обявяването на смъртта да се предхожда от обявено преди това отсъствие на лицето.

Кой може да иска обявяването на смъртта?

• прокурора или
• друго заинтересовано лице.

Последици от обявяването на смъртта:

• деня на предполагаемата смърт се определя от съда.
• последиците от обявената смърт на лицето са идентични с последиците при действителна смърт.
• решението, с което се обявява смъртта е предпоставка за съставянето на смъртен акт.

6.Отмяна на съдебното решение

Решението на съда, с което е обявено отсъствието или смъртта на определено лице може да бъде отменено или изменено при определени предпоставки.

Предпоставки за отмяна:

• ако се установи, че отсъстващото лице е живо.

     – в този случаи лицата, които са били въведи във владение следва   да върнат единствено доходите получени след отправената покана   за връщане на имота.

• ако лицето обявено за починало се окаже живо, последното може:

     – да отправи определени искания, които са законово закрепени в      чл.18 от ЗЛС.

Предпоставки за изменение:

• ако действителна дата на смъртта на лицето е различна от тази обявена от съда.