1.Нормативна уредба

Чл.110 – Чл.120 от Закона за задълженията и договорите.

2.Какво представлява погасителната давност?

Погасителната давност най-общо може да бъде определена като период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитора на едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред.

3.Какви са видовете давностни срокове при погасителната давност предвидени в разпоредбите на ЗЗД?

Когато говорим за давностните срокове при погасителната давност, като основна особеност, следва да отбележим, че с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

В закона са предвидени няколко хипотези, при които давностните срокове са тригодишни, а именно когато се касае за:

–  вземания за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

–  вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

–  вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания.

4.От кой момент е предвидено, че давността започва да тече?

Деня, от който вземането на кредитора  е станало изискуемо е момента, от който давността започва да тече.

В случай, че между кредитора и длъжника е уговорено, че вземането ще стане изискуемо едва след покана, момента от който давността ще започне да тече ще бъде деня, в който задължението е възникнало.

Особеност е налице, при вземанията  от непозволено увреждане и при исковете за неустойка за забава. При първите давността започва да тече от откриването на дееца, а при вторите ще тече от последния ден, за който се начислява неустойка.

5.Между кои лица и при какви хипотези давност не тече?

В разпоредбата на чл.115 от ЗЗД са изброени подробно възможните хипотези, при които давност не тече:

–  между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

– между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

–  между съпрузи;

– за вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;

– за вземания за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са  били на служба;

– за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което не са имали назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

–  докато трае съдебният процес относно вземането.

6.Кога давността се прекъсва и какви са правните последици от това?

Предвидени са три хипотези, при настъпването на които давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Хипотезите са следните:

– при признаване на вземането от страна на длъжника

– с предявяването на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство / давността не се смята прекъсната, в случай че не бъдат уважени

–  с предприемането на действия за принудително изпълнение.

8.Какво друго трябва да знаем за погасителната давност?

• Давността не се прилага служебно, а само след направено възражение.
• Ако длъжникът изпълни задължението си доброволно, макар и след изтичането на давността, в последствие той няма да може да иска обратно платеното и да се позове на давността и на това, че в момента на изпълнението не е знаел, че последната е била изтекла.
• Не са действителни уговорките, с които се скъсяват или удължават установените в закона давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
• Дори давността за произтичащите от главното вземане допълнителни вземания да не е изтекла с неговото погасяване и те ще бъдат погасени.