1.Нормативна уредба

Чл.389 – Чл.403 от Гражданския процесуален кодекс.

2.Каква е целта на обезпечителното производство?

Целта на обезпечителното производство е да се възпрепятства възможността длъжникът в хода на процеса или преди това да се разпореди с имуществото си и да попречи на кредитора да събере вземането си.

3.Кой и кога може да поиска налагане на обезпечението?

За да може кредиторът да подсигури едно свое вземане към длъжника на основание чл.390 ГПК може да поиска от съда предварително обезпечение.

Обезпечението се допуска по всички видове искове, като съдът може да допусне обезпечение не само за пълния размер на иска, но и отделни части от него. Кредиторът може да поиска налагането на обезпечителната мярка:

• Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене.
• Преди предявяване на иска от родово компетентния съд.

– Съдът определя срок за предявяването на иска, като ако последния не бъде спазен съдът служебно ще отмени обезпечението.

4.Предпоставки за допускане на обезпечението

Няколко са предпоставките, които са необходими за да бъде допуснато обезпечението.

• На първо място без обезпечението за ищеца да възниква невъзможност или затруднение при осъществяването на правата по решението.
• Искът да бъде подкрепен с убедителни доказателства и
• Да бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

– Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението се окаже неоснователно.

– Представяне на гаранция не се изисква, в случаите, при които обезпечението се иска от държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните     заведения.

5.Кога не се допуска обезпечение?

В чл.393 от ГПК са посочени хипотезите, при които не е възможно иска да бъде обезпечен:

• при парични вземания срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;
• при парични вземания чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

6.Начало на производството

Производството започва с подаването на молба, в която се посочва исканата обезпечителна мярка и цената на иска.

Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание в деня, в който е подадена. Въз основа на определението, с което молбата се уважава съдът издава обезпечителна заповед, като когато се предвижда гаранция заповедта се издава след като последната бъде внесена.

7.Как се извършва обезпечението?

В ГПК са предвидени начините, чрез които може да се извърши обезпечението, а именно:

• Налагане на възбрана върху недвижим имот.

   – осъществява се чрез вписване на обезпечителната заповед в    нотариалните книги на съда.

   – съобщава се на длъжника за извършеното вписване.

• Запор на движими вещи и вземания.

   – въз основа на обезпечителна заповед.

   – връчва се съобщение на ответника.

   – прави се опис, оценка и предаване на вещите съгласно определения   в закона ред.

• Спиране на МПС от движение.
• Спиране на изпълнението.
• Други подходящи мерки, определени от съда.

Наложената обезпечителна мярка, може да бъде заменена по искане на някоя от страните, като преди това трябва да се уведоми и другата страна и да се вземат предвид възраженията, които тя е направила в тридневен срок от съобщението.

Когато иска, който се обезпечава е оценим в пари, ответникът може да извърши замяната на обезпечението и без съгласието на другата страна, спазвайки определените в закона условия.

9.Обжалване на определението на съда

В случаите, при които обезпечението бъде допуснато, на длъжника се връчва съобщение за наложената обезпечителна мярка от съда, от службата по вписвания или от съдия-изпълнител. От момента на връчването, за него започва да тече едноседмичен срок за обжалване на наложеното обезпечение.

В случаите, при които обезпечението не бъде допуснато, молителят може да обжалва отказа на първоинстанционния съд пред въззивния съд.

Като важна особеност следва да се отбележи, че определението, с което се допуска обезпечението на иска не се спира, в случай че бъде обжалвано с частна жалба.

10.Възможна ли е отмяна на обезпечението?

По искане на заинтересованата страна съдът може да постанови отмяна на обезпечението:

• след като се увери, че вече не съществува причината, която е обусловила неговото налагане или
• че са налице условията по чл.398, ал. от ГПК.

Определението за отмяна на обезпечението може да бъде обжалвано с частна жалба.

11.Обезщетение за вреди

В закона са предвидени хипотезите, при които ответникът може да иска от ищеца да му заплати вредите, които са настъпили за него вследствие от наложеното обезпечение:

• когато искът, по който е било допуснато обезпечение бъде отхвърлен;
• ако искът не бъде предявен в дадения на ищеца срок;
• ако делото бъде прекратено.

В случай, че настъпи някоя от горепосочените хипотези, заинтересованото лице може да подаде молба, с която да иска да бъде освободена предоставената гаранция. Препис от тази молба се връчва на ответната страна, която може:

• да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и
• в едномесечен срок да предяви иск за причинените вреди.