1.Нормативна уредба

Чл.42 – Чл.44 От Закона за наследството.

2.Определение за нищожно и унищожаемо завещание

• нищожни са завещанията, при извършването на които не е спазена законовата форма или липсва друг съществен елемент, обуславящ валидността им.
• унищожаеми са завещанията, които съдържат всички необходими елементи, обуславящи действителността на завещателното разпореждане, но са засегнати от някакъв порок.

3.Основания за унищожаемост на завещанието

В чл.43 от ЗН са посочени случаите, при които завещателното разпореждане е унищожаемо, те са следните :

• когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава
• когато е направено поради грешка, насилие или измама.

      – грешка – когато е налице несъответствие между изявената и      действителната воля на завещателя;

• измама – умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение;
• насилие – психическо въздействие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или близките му.

4.Нищожност на завещанието

От своя страна завещанието ще бъде нищожно и няма да породи действие, когато:

• е направено в полза на лице, което няма право да получава завещание;
• когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1 от ЗН, свързани с изискуемата форма;
• когато условието или тежестта са невъзможни;
• когато противоречи на императивни норми на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

5.Последици от недействителността

    5.1. при нищожност

    – на нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това;

    – недействителността на нищожното завещание не е задължително да се прогласява в отделен исков процес;

    – нищожното завещание не може да бъде потвърдено, докато при унищожаемите завещания е предвидена такава възможност.

    5.2. при унищожаемост

• унищожаване на завещанието чрез иск

    – когато се иска унищожаването на завещателното разпореждане, искът може да бъде предявен от всеки, който има правен интерес;

    – правото на иск се погасява с изтичане на давностен срок от три години от деня, в който ищецът е узнал за основанието за унищожаемост и не по-късно от 10 г. от откриване на наследството;

• възражение

    – възражението за унищожаемостта не е ограничено със срокове.