НЕВМЕНЯЕМОСТ

www.finleymiller.com-home2.jpg

1.Нормативна уредба

Чл.33 – Чл.34 от Наказателния кодекс

2.Каква е същността на невменяемостта и как се определя тя?

Невменяемостта е понятие, което е легално определено в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наказателния кодекс.

Това е качество на психиката, което се изразява в невъзможността на дадено лице да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си, дължащо се на умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

Невменяемостта изключва наказателната отговорност на дееца.

Съда може да назначи изготвянето на експертиза, с която да се определи дали лицето е невменяемо. Експертизата има решаващо значение, но не е задължителна. Възможно е съда да не я приеме, но в този случай ще е задължен да се обоснове и да назначи изготвянето на нова.

3.Какви са критериите при определянето на невменяемостта?

Налице са два критерия при определянето на невменяемостта – медицински и юридически.

Медицинският критерии отразява медицинските/психиатричните причини за невменяемостта, като причините могат да бъдат – умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

  • Умствената недоразвитост/ олигофренията се дели на три степени – идиотия, имбецилност и дебилност;
  • Разстройството на съзнанието се дели на продължително и краткотрайно. Към продължителните разстройства на съзнанието се отнасят болести като шизофрения, епилепсия и др. Като краткотрайни разстройства на съзнанието могат да бъдат определени състоянията на наркотичен глад, хипноза и др.

Що се отнася до юридическия критерии, той отрязава резултата, до който води медицинската причина.

4.Какво предвижда законът, ако лицето извършило престъпление изпадне в състояние на невменяемост преди съда да постанови присъда?

В разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наказателния кодекс се предвижда да не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата последното изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което да не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да не може да ги ръководи.

В този случай, лицето няма да може да възприеме въздействието, което ще се окаже върху него и по този начин целта на наказанието няма да може да бъде постигната.

В случай, обаче, че лицето оздравее, то ще подлежи на наказание и ще понесе отговорността си.

5.Какви мерки могат да се прилагат спрямо невменяемите извършители на общественоопасни деяния?

Спрямо невменяемите лица законодателят е предвидил възможността да бъдат прилагани принудителни медицински мерки, при условия и ред предвидени в Наказателния кодекс.