1.Нормативна уредба

Чл.110 – Чл.121 от Семеен кодекс; Хагска конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.                

2.Особени правила, свързани с международното осиновяване

• Дете, което има обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато:

• са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и
• когато то е вписано в регистъра на децата,които могат да бъдат осиновявани по правилата за международното осиновяване.

• Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България:

– когато е вписано в регистъра на осиновяващите по чл.113,   ал.1, т.2 от Семеен кодекс;

     – има обичайно местопребиваване в държава, която ще признае решението на българския съд за осиновяване.

3.Регистри при международното осиновяване

• Регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина;
• Регистър на осиновяващите с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в България;
• Регистър на осиновяващите с обичайно местопребиваване в България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
• Регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.

4.Централни органи и организации

• Централен орган

Държавите подписали Хагската конвенция, в това число и България определят централен орган, който да извършва действия свързани с процеса по осиновяване. Според чл.112 от Семейния кодекс такива правомощия се възлагат на Министерство на правосъдието. Като част от ръководството на посочената институция, министърът на правосъдието:

     -осъществява дейността по международните осиновявания; 

     -упражнява контрол върху дейността на акредитираните    организации за посредничество при международните осиновявания;

     -издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на      международните осиновявания.

Наред с тези основни задължения, министърът на правосъдието:        

     -в двугодишен срок от осиновяването следи за извършването на        нарушения по отношение на правата и законните интереси на осиновения и при констатирането на такива уведомява     компетентните органи в държавата;

• Съвет по международно осиновяване

     -функционира към Министерство на правосъдието;

     -кръгът от правомощията му са изброени изчерпателно в чл.115 от      Семейния кодекс;

     -разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ.

• Акредитирани организации

     -юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна      дейност;

     -осъществяващи посредничество при международните осиновявания;

     -вписани в Централния регистър при Министерството на    правосъдието (чл.45 от ЗЮЛНЦ);

     -получили разрешение от министъра на правосъдието.

5.Извършване на процедурата

За да бъде осъществена процедурата по осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в България е необходимо министърът на правосъдието да даде своето съгласие, като за него се заплаща такса определена в тарифа на Министерски съвет. След като съгласието бъде дадено молбата за осиновяване се изпраща за разглеждане в Софийски градски съд.

Случаите, в които той отказва да даде съгласие са свързани с установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето и когато са налице нарушения при осъществяването на самата процедура. При тази хипотеза Съветът по международно осиновяване прави ново предложение.

6.Прекратяване на осиновяването

• Прекратяване от Окръжния съд (чл.106,ал.1 от Семейния кодекс)

-при унищожаемост поради нарушение на разпоредбите, посочени в чл.106, ал.1, т.1 от Семейния кодекс;

     -при тежки провинения на някоя от страните или при обстоятелства, разстройващи дълбоко отношенията между тях.

• По искане на дирекция „Социално подпомагане“;
• По искане на министъра на правосъдието

     -когато решението на българския съд за допускане на осиновяването не бъде признато в приемащата държава.