ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗДРЪЖКА ЗА ОТМИНАЛ ПЕРИОД

Чл. 149.от СЕМЕЕН КОДЕКС: Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ !

     Масовото четене за законодателството от хора, които не са изучавали право, както и от хора, които са завършили специалност „ПРАВО“, но са спрели да четат законите, както съдебната практика, депозират искове за изменение на издръжка за отминал период. Тук е важно да се разграничат две понятия:

  1. Искане за издръжка за отминал период;
  2. Искане за ИЗМЕНЕНИЕ на размера на издръжката за отминал период.

Къде е разликата между двата текста? В т.1. Искане за издръжка за отминал период, се касае за първоначално определяне на издръжка на дете. Поради редица причини, този период може да се е натрупал назад във времето. В тази хипотеза законодателят е решил, че родителят, който дължи издръжка е длъжен да я заплати за отминал период, но максимум за една година назад. Това е така, за да се стимулира и ангажираността на родителят, който е имал право да поиска тази издръжка и да не бездейства до безкрайност. Във втората хипотеза по т.2. Искане за ИЗМЕНЕНИЕ на размера на издръжката за отминал период. Тук хипотезата вече не е за първоначално искане за определяне на издръжка, а за ПРОМЯНА на вече съществуваща и то определена с влязло в сила съдебно решение. Изменение на издръжка е допустимо според разпоредбата на Чл. 150. От СЕМЕЕН КОДЕКС, който гласи, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Измененията на обстоятелствата могат да бъдат всякакви. Пример е изменението на минималната работна заплата, на нарасналите нужди на детето поради образование или болест и много други. Тогава за да бъдат защитени интересите на лицето на което се дължи издръжка е необходимо да се депозира иск незабавно, а не след определен период от време, защото ИМЕННО ТУК ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НЕ ДОПУСКА изменение на размера за отминал период. В подкрепа на написаното ще цитирам Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС*(1), докладчик Христо Георгиев.

     21. Началният момент на увеличението или намалението на издръжката по чл. 86 СК*(10) е от деня на предявяване на иска. 

VIII.

За да се уважи искът по чл. 86 СК*(10), е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Намалението на доходите вследствие намерение да не се дава издръжката или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията, не се счита за основание за изменяване размера на издръжката. Когато издръжката се намалява или увеличава по реда по чл. 86 СК, това изменение важи от момента на предявяване на иска, независимо от това, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано. Това е така, защото за времето до предявяване на иска нуждаещият се е получавал издръжка по силата на влязлото в сила решение, което е пречка за прилагане на чл. 84, ал. 1 СК*(отменен и заменен в новият Семеен кодекс с чл. 149).

     Това постановление се потвърждава и от практиката на ВКС като в случая ще цитирам две Съдебни Решения в частта, касаещи настоящата юридическа характеристика:

     Решение № 120 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик соколова Маргарита Соколова

     Съгласно П. № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, p. VIII, когато издръжката се намалява или увеличава по реда по чл. 86 СК /от 1968 г. – отм./, това изменение важи от момента на предявяване на иска, независимо че изменените обстоятелства са настъпили по-рано. Това е така, защото за времето до предявяване на иска нуждаещият се е получавал издръжка по силата на влязлото в сила решение, което е пречка за прилагане на чл. 84, ал. 1 СК /от 1968 г. – отм./.Постановлението е прието при действието на отменения С. кодекс от 1968 г., но е приложимо и сега, тъй като третираната в него материя е уредена сходно и в сега действащия Семеен кодекс.   Решение № 476 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2008 г., I г. о., Гк, докладчик съдията Маргарита Соколова, в което решение текста е идентичен.