1.Нормативна уредба

Чл. 143 – чл. 150, чл. 262 – чл. 263 от Кодекса на труда

2.Какво представлява извънредният труд?

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

3.Кога по изключение извънредният труд е допустим?

По принцип извънредният труд е забранен, тъй като води до по-голяма преумора, а от това могат да последват неблагоприятни последици като по-голям риск за трудови злополуки или по-ниска производителност. Въпреки това Кодекса на труда допуска изключения при определени случаи:

• за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
• за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
• за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
• за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
• за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
• за извършване на усилена сезонна работа.

4.Каква е продължителността на извънредния труд?

В случай, че е положен извънреден труд, той не може да надвишава определени от закона времеви граници. Сумарно за една календарна година не може да е повече от 150 часа. Разпределено на по-малки времеви ограничания, извънредно положеният труд не може да надвишава:

• за 1 седмица – 6 часа дневен или 4 часа нощен труд;
• за 1 месец – 30 часа дневен или 20 часа нощен труд;
• за 2 последователни дни – 3 часа дневен или 2 часа нощен труд.

Когато изънредните случаи са свързани с отбраната на страната, или защита при бедствия или за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ, горепосочените ограничения не се прилагат.

5.Какво е заплащането при извънреден труд?

Още при сключването на трудовия договор може да се изключи възможността за полагане на извънреден труд. Ако това не е изрично уговорено, трудът след работно време се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Заплащането за работата извън работното време може да бъде уговорено между работника или служителя и работодателя, но не може да е по-малко от:

• 50 на сто – за работа през работните дни;
• 75 на сто – за работа през почивните дни;
• 100 на сто – за работа през дните на официалните празници
• 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време

Когато длъжността, която се изпълнява, е на ненормиран работен ден, извънредният труд положен в работни дни не се заплаща, а се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. За труд през седмичната почивка или през дните на официалните празници, възнаграждението е както при редовното работно време, съответно с увеличение 75% и 100% от трудовото възнаграждение.

6.За кои лица е недопустимо да полагат извънреден труд?

Всеки работник или служител има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор, но в закона са посочени определени лица, за които е абсолютно недопустимо да полагат труд извън работно време. Това са:

• работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
• бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
• майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
• трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им, съгласно заключение на здравните органи;
• работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.