Автор: Габриела Нешева

1.Нормативна уредба

Закон за закрила на детето

2.Кое лице се смята за дете?

Дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

3.Кои са органите за закрила на детето?

Закрилата на детето се осъществява чрезДържавна агенция за закрила на детето, Дирекции „социално подпомагане” и Министерство на вътрешните работи.

4. Право на закрила има:

• Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права.
• Право на закрила има и лице – жертва на насилие или експлоатация, на което възрастта му не е установена и за което може да се направи основателно предположение, че е дете.
• Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
• Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
• Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
• Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

5.Кои може да сигнализира компетентните органи?

Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

6.Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете

• могат да искат и да получават съдействие от органите за закрила на детето.
• имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани от органите  и могат да поискат промяна на наложените мерки при изменение на обстоятелствата.
• са длъжни да придружават детето на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
• Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
• са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
• са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
• са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.
• са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.

Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст – и без негово съгласие.

7.Мерки за закрила на детето

Мерки за закрила в семейна среда

• осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
• насочване към подходящи социални услуги в общността;
• консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
• консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
• съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
• социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
• проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
• съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
• насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
• съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването;
• съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Настаняване извън семейството. Основания.

Може да бъде настанено извън семейството дете:

• чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
• чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
• чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
• което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
• чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда.

Настаняване в специализирани институции

Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

Полицейска закрила. Основания.

Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Полицейска закрила се предоставя за срок до 48 часа.

Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато детето е:

• обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
• изгубено или е в безпомощно състояние;
• останало без надзор.