1.Нормативна уредба

Чл.243 – Чл. 249 от Закона за задълженията и договорите.

2.Същност

При договора за заем за послужване има две страни:

• заемодател, който предоставя една определена вещ безвъзмездно за временно ползване и
• заемател, който се задължава да върне заетата вещ.

3.Особености на договора

• поначало договорът е едностранен – задължения възникват само за заемателя;
• възможно е да се превърне в несъвършено двустранен, тъй като законът е предвидил случаи, при които възникват задължения и за заемодателя.

Други негови важни особености са, че той е:

• реален договор;
• има безвъзмезден характер;
• от особено значение при сключването му е личността на заемателя.

4.Предмет на договора

Предмет на този договор могат да бъдат само индивидуално определени вещи, те трябва да са непотребими, защото се дължи връщането на същата вещ, която е дадена в заем.

5.Задължения на страните

• Задължения за заемателя
  • когато използва вещта това трябва да става с грижата на добър стопанин;
  • да използва вещта лично, съобразно нейното предназначение или според уговореното в договора;
  • да предпочита запазването на чуждата вещ пред запазването на своите вещи, ако съществува опасност от погиването й;
  • при неизпълнение на гореописаните задължения, той дължи обезщетение и за вредите настъпили по причини, за които той не е отговорен, освен в предвидената хипотеза, която изключва това задължение;
  • понася обикновените разноски свързани с използването на вещта;
  • ако вещта е дала плодове, те следва да се върнат на заемодателя, освен ако между страните не е уговорено противното;
  • да върне вещта.
• Задължения за заемодателя

     – дължи на заемателя извънредните и неотложни разноски за               поддържането, запазването и използването на вещта;

     – дължи обезщетение на заемателя за вредите причинени от скрити       недостатъци на вещта, ако не ги е съобщил на последния.

5.Прекратяване на договора

В закона са изброени няколко хипотези, при които договорът се прекратява, а именно:

• с изтичане на уговорения срок;
• при поискване от заемодателя при неотложна нужда, която не е могла да се предвиди;
• когато заемателят си служи с вещта по начин, който е различен от първоначално уговореното;
• при смърт на заемателя;
• ако не е уговорен срок, заемодателят може да иска връщането на вещта веднага.