Завещание може да направи всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява неговата последна воля. Поради това до момента на смъртта си завещателят може по всяко време да отмени направеното волеизявление. Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. То отразява волята на последния и затова само той лично трябва да направи волеизявлението. Недопустимо е извършване на завещание чрез друго лице – представител (пълномощник, настойник), с участие на попечител и др.

Според чл. 23-27 от Закон за наследството съществуват два вида завещания:

1. Нотариално завещание- Нотариалното производство за извършване на нотариално завещание се образува по писмена молба на завещателя.Към нея се прилага удостоверение за данъчна оценка, ако лицето е собственик на недвижим имот, за движимите вещи завещателят прилага декларация, която показва пазарната оценка на вещите. Нотариалното завещание се съставя задължително от нотариус, във формата на нотариален акт, в присъствието на завещателя и на двама свидетели. Този вид завещание се извършва без оглед на местоположението на имуществото и жителството на завещателя, наследника или заветника. Завещателят устно изразява своята воля и нотариусът я записва в завещанието, след което акта за завещание се подписва от завещателя, двамата свидетели и нотариуса. Нотариалното завещание е публично завещание. Копие от него се съхранява задължително при нотариуса и в Службата по вписване към съответния районен съд, в чийто район се намира кантората на нотариуса. При съставянето на нотариалното завещание, нотариусът задължително проверява изпълнени ли са следните изисквания на закона:
   А)Дали завещателят е правоспособен.
   Б)Дали завещателят е дееспособен (дали завещателят не е поставен под пълно запрещение) тъй като това би било пречка за извършването на производството. 

2.Саморъчно завещание- Саморъчното завещание е по-лесно достъпна форма за извършване на завещателни разпореждания в сравнение с нотариалното завещание. Според чл. 25 , ал. 1 от Закона за наследството този вид завещание трябва да бъде написано изцяло ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя. Написването му може да бъде извършено на обикновена хартия, с мастило или обикновен молив. То може да бъде написано на български или на чужд език. Разпорежданията, направени след подписа на завещателя, са недействителни. Саморъчното завещание може да бъде съхранено по един от следните начини:

А) В самия завещател, като е редно той да извести наследниците, които е посочил в завещанието си, за това къде точно се намира то.

Б) От избрано от него лице. Завещателят следва да посочи и лице, в което ще се намира самото завещание, като установи, че точно у него се намира същото. Необходимо е лицето, в полза на което е съставено саморъчното завещание, да знае или да може да установи къде и от кого се съхранява това завещание.

В) В нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това и уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя. Обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, който е сезиран със съответно искане от заинтересованото лице.

Завещанието може да бъде отменено с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.