1.Нормативна уредба

Чл.62 от Наказателно-процесуалния кодекс

2.Понятие за домашен арест

Домашния арест представлява вид мярка за неотклонение,  при която на обвиняемия се забранява да напуска жилището си без съответното разрешение.

Важно е да се отбележи това, че в досъдебното производство, при вземането и контрола по изпълнението на мярката, съдът следва да спазва реда предвиден в разпоредбите на чл.64 и чл.65 от НПК.

3.Място на изпълнение

Мястото на изпълнение на този вид мярка за неотклонение се определя от съда.

Възможно е адресът, на който е определено да се изпълнява домашния арест да бъде впоследствие променен, като компетентни да постановят тази последваща промяна са съдът или прокурора, в зависимост от това дали се касае за досъдебна или съдебна фаза на производството.

При промяна в адреса на изпълнението, органите, извършващи контрола върху изпълнението й следва да бъдат уведомени.

4.Контрол по изпълнението

Във връзка с нормативно установената забрана на обвиняемия, поставен под домашен арест да напуска жилището си без разрешение, нормативно е предвидено да се осъществява контрол за това дали тази забрана се спазва, като този контрол се осъществява от:

• съответните структури на МВР
• чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон

Когато контролните органи констатират нарушения следва задължително да уведомят съответния съд или прокурор.

5.Срокове на мярката в досъдебното производство

По отношение на продължителността при налагането на този вид мярка в досъдебното производство е предвидено да се прилага разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК, относимa към мярката за неотклонение – задържане под стража.

6.Последици от неизпълнението на мярката

При неизпълнение на мярката за неотклонение се предвижда налагането на по-тежка санкция по реда на НПК.