1.Нормативна уредба

Чл.138 – Чл.148 от Закона за задълженията и договорите.

2.Същност

Поръчителството е договор, по силата на който едно лице – наречено поръчител – се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за неизпълнение на неговото задължение.

3.Особености

Според Закона за задълженията и договорите, договорът за поръчителство е необходимо да бъде сключен в писмена форма.       Той е едностранен, каузален, безвъзмезден и акцесорен договор. Той не носи облаги за лицето, което поръчителства. С него това лице подчинява своето имущество на принудителното изпълнение на кредитора, в случай че не последва изпълнение на задължението от страна на длъжника.

Характерна особеност на поръчителството е това, че то може да съществува само по отношение на действителни задължения.

4.Страни по договора за поръчителство

Страни по този договор са кредиторът и поръчителят. Между тях трябва да се постигне съгласие, като кредиторът трябва да приеме поръчителя за такъв, а поръчителят от своя страна да се съгласи да отговаря за изпълнението на чуждо задължение.

Поръчител може да бъде всяко дееспособно лице, на което му е позволено да се разпорежда с имуществото си.

Третото лице, чието задължение се обезпечава не е страна по договора.

5.Отговорност на поръчителя

Два фактора определят съдържанието на отговорността на поръчителя:

• чуждият дълг, чието изпълнение се обезпечава;
• уговореното от страните;                                        

Размерът на главното задължение определя обема на поръчителската отговорност. Според чл.139 от ЗЗД, ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.

Друга част от отговорността на поръчителя е че той отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските по събирането му.

6.Личен обратен иск на поръчителя

Поръчителят, който е изпълнил задължението на главния длъжник разполага с обратен иск спрямо последния. Чрез този иск той може да търси от него:

• главницата;
• разноските по изпълнението;
• лихвите по платените суми.

Поръчителят губи обратния си иск срещу главния длъжник, ако същият изпълни задължението си, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.

7.Суброгаторен иск

Според чл.146, ал.1 от ЗЗД „поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство”.

Суброгацията е пълна по отношение на длъжника, но не и по отношение на третите лица. Спрямо лицата, учредили залог или ипотека за задължението, поръчителят ще встъпва в правата на кредитора, но само до размера, в който би имал иск срещу тях ако те биха били поръчители.

8.Погасителна давност

Що се отнася до давността нейното прекъсване по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност, няма действие спрямо поръчителя и обратното, прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

9.Прекратяване на поръчителството

Основанията за прекратяване на поръчителството са следните:

-при изпълнение на главното задължение;

-когато поръчителството е обусловено със срок: в този случай кредиторът   трябва да предяви иска си в 6-месечен срок от падежа, ако не направи това поръчителят ще се освободи от поетото задължение;

-при продължаване на срока от страна на кредитора, при липса на съгласие за това от страна на поръчителя;

-когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.