1.Нормативна уредба

Чл.225 – Чл.227 от Закона за задълженията и договорите

2.Какво представлява дарението?

Дарението е договор, при който имаме две страни – дарител и дарен. Дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който от своя страна го приема.

3.Какъв може да бъде предметът на дарението?

Най-общо казано, предмет на дарението може да бъде вещ (движима или недвижима), могат да бъдат и вземания.

Съществуват обаче допълнителни изисквания към предмета, които обуславят действителността на дарението:

• предметът трябва да бъде в гражданския оборот;
• не е възможно предмет да бъде бъдещо имущество.                  

4.Сключване и форма

За да породи желаните от страните правни последици, договорът за дарение трябва да бъде сключен в определена форма.

С оглед начина на сключване са известни два вида дарения: формално и ръчно.

• движимите вещи се прехвърлят в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване;
• недвижимите вещи се прехвърлят чрез нотариален акт;
• ценните книги – по надлежния ред за прехвърлянето им.

Цената на това, което дарителят прехвърля на дарения не определя вида на дарението. Дали то ще бъде формално или ръчно зависи от характера на самия предмет на дарението, като за определени вещи законодателят изрично предвижда специална форма за прехвърляне на собствеността (пример:прехвърлянето на недвижим имот става с нотариален акт).

5.Основание на дарението

Мотивът стои в основата на дарението. Чрез него се проявява желанието на дарителя да прояви щедрост.

В чл.226, ал.3 от ЗЗД се казва, че нищожно ще бъде дарението, при което:

• мотивът, поради който е направено противоречи на закона или на добрите нрави;
• когато условията и тежестта на дарението са невъзможни.

6.Видове дарения

С оглед на мотивите, които мотивират желанието да се прояви щедрост дарението може да бъде:

• незаинтересовано – при него желанието да се прояви щедрост е единственият мотив;
• обичайно – желанието за щедрост се проявява за да се съобрази дарителят с дадена традиция (по повод сватба, раждане и т.н)
• възнаградително – проявява се щедрост, мотивирана от чувството на задълженост на дарителя към надарения;
• дарение с тежести – надареният е обременен с това да изпълни някакви изисквания; тежестта би могла да бъде в полза на дарителя или на трето лице.

7.Отмяна на дарението

Дарението не може да бъде отменено произволно, а само на базата на посочените в закона основания. Според чл.227 от ЗЗД, дарението може да бъде отменено поради непризнателност, когато дареният:

• умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете или е съучастник в подобно деяние (освен ако не са налице обстоятелства, изключващи наказуемостта);
• набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;
• отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тези разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарения. Искът за отмяна се предявява в едногодишен срок от момента, в който дарителят е узнал за гореописаните обстоятелства. Независимо от предмета на договора отмяната става по исков път. Предварителният отказ от иска по чл.227 от ЗЗД е нищожен.

8.Последици от отмяната

• връщане на дареното имущество;
• не се засягат правата на третите лица, придобили права преди вписването на исковата молба (дарения дължи обезщетение за това, с което се е обогатил).