ГРАЖДАНСКИ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

t2_5471144

Автор: Габриела Нешева

1.Нормативна уредба

Чл. 84 и следващите от Наказателно-процесуален кодекс

2.Същност

Пострадалият и неговите наследници и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. Гражданският иск в наказателния процес е предназначен за осъществяване на едно типично гражданско право – право на обезщетение за виновно причинени вреди от непозволено увреждане по чл.45 и следващите от ЗЗД.

За да може да се предяви граждански иск в наказателния процес е необходимо наличието на няколко предпоставки:

  • Трябва да е извършено престъпление, от което да произтичат вредите.
  • Необходимо е също да има вреди от престъплението.
  • Висящо наказателно дело в съдебна фаза. Без значение е дали делото е от общ или частен характер.
  • Да не е предявен  иск по реда на ГПК и да има вися­що или вече приключило гражданско производство. Същият иск не може да се предяви втори път в наказателния процес съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 2 НПК.

3.Как се предявява граждански иск?

Граждански иск се предявява с подаването на исковата молба в съда. Исковата молба очертава предмета и страните на правния спор чрез посочване на обстоятелствата и отправяне на искане до съда. Молбата за предявяване на граждански иск може да се подаде най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Молбата може да бъде писмена или устна.

Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа някои задължителни реквизити:

  • Посочване на съда
  • Името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и ЕГН на ищеца (за физическо лице), или ЕИК (за юридическо лице)
  • Цената на иска, когато той е оценяем
  • Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът
  • В какво се състои искането
  • Подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба се посочват всички доказателства и обстоятелствата, които ще се доказват с тях, и се представят заедно с нея всички писмени доказателства. Към исковата молба се прилагат: доказателства за представителство, когато молбата се подава от пълномощник или законен представител, вносна бележка за платена държавна такса – в размер на 4% върху претендираната сума, ако искът е оценяем, но не по-малко от 50 лв. Ако искът е неоценяем таксата варира от 30 до 80 лв., както и екземпляри от исковата молба и от приложенията към нея за всеки от ответниците, според броя им.

  1. Кои са лицата, оправомощени да предявят граждански иск?

Граждански иск в наказателния процес може да предяви лицето, което е претърпяло непосредствено вреди от престъплението – пострадал.

Други лица, оправомощени да предявят такъв иск са наследниците на починалите вследствие на престъплението лице, ако са  активно легитимирани да встъпят във висящо дело като граждански ищци.

На трето място, искът може да се предяви от юридическо лице.

Възможно е две или повече лица да предявят с една обща искова молба граждански иск срещу обвиняемия. В този случай е налице обективно съединяване на искове на две или повече лица срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 от НПК, когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза. Прокурорът е държавен обвинител, той не се конституира като граждански ищец отделно.

  1. Процесуално положение на граждански ищец.

Гражданския ищец е субект на наказателния процес и страна в съдебната фаза. Процесуалната дейност на граждански ищец е ориентирана изцяло към определяне и присъждане на обезщетението за нанесените му вреди. Съгласно чл.87 от НПК  гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
При реализиране на своите права, граждански ищец може да упълномощава повереник, който да защита неговите права и интереси.

  1. Ред за разглеждане на гражданският иск

Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Ако наказателното производство се прекрати и не се стигне до присъда, гражданският иск не се разглежда. Това обаче не е пречка иск да се предяви пред гражданския съд.

Ако бъде постановена оправдателна присъда, съдът е длъжен да се произнесе и по гражданския иск. Той може да оправдае подсъдимия поради това, че не е извършил престъплението или че не е действал виновно. Но след като липсва деяние или вина, съдът е длъжен да не уважи и гражданския иск. Другият вариант е да се установи, че има деяние и то е причинило вреди на гражданския ищец, но това деяние не съставлява престъпление. Тогава съдът постановява оправдателна при­съда и осъжда подсъдимия да плати обезщетение на гражданския ищец.

Съдът може да постанови осъдителна присъда, но да отхвърли гражданския иск поради липса на една от материалноправните предпоставки – примерно не са възникнали вреди или вредите не се намират в причинна връзка с престъплението и изобщо с деянието на подсъдимия.