ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

index.jpeg

1.Нормативна уредба

Чл.28 – Чл.37 от Закона за наследството.

2.Какво представлява запазената част?

Запазена част е онази част от имуществото на наследодателя, която принадлежи на неговите низходящи, родители или съпруг и която той не може да накърни чрез завещание или дарение.

3.Разполагаема част

Разполагаема част е, онази част от наследството, която не съставлява запазена част, и с която наследодателят може да се разпорежда.

4.Размер на запазената част

Размерът на запазената част е различен, в зависимост от конкретната хипотеза.

  • когато наследодателят не е оставил съпруг, но има низходящи, размера на запазената част от имуществото на починалия е следния:
    • при едно дете или низходящи на последното 1/2;
    • при две деца, съответно техни низходящи 2/
  • що се отнася до преживелия съпруг са налице две възможности:

   – ако наследява сам – 1/2;

   – ако родителите на наследодателя са живи – 1/3;

   – ако има и низходящ частта на съпруга ще е равна на неговата част.

  • запазената част на родителите е равна на 1/3.

5.Накърняване на запазена част

Запазената част от наследството може да бъде накърнена, вследствие на направено завещание или дарение. Наследникът, чието право е нарушено, може да поиска възстановяването му, чрез намаляването на дарението или завещанието до размера необходим за изравняване на неговата запазена част. Съществуват, обаче някои особености, а именно:

  • необходимо е да бъде извършено прихващане с оглед направените в полза на наследника завети и дарения.
  • в случаите, когато правото на запазена част е накърнено от трето лице, което няма същото качество т.е. не е наследник по закон е необходимо преди това наследникът с накърнена запазена част да е приел наследството по опис.

6.На каква основа се определя размера на запазената част?

Според чл.31 от ЗН запазената част се образува от всички имоти, принадлежащи на наследодателя към момента на смъртта му, като от това се изваждат съответните задължения и увеличения по чл.12, ал.2 от същия закон.

Към гореописаното се прибавят и даренията, като се вземат предвид следните особености на последното:

  • неговото положение по време на подаряването;
  • стойността му към момента на откриването при недвижимости;
  • стойността по време на подаряване при движими вещи.

7.В кои случаи не може да бъде възстановена запазена част?

Когато прехвърлянията от страна на наследодателя са извършени с помощта на покупко – продажба, тези разпореждания не биха могли да бъдат атакувани и запазената част да бъде възстановена.

Единствената възможност в този случай е да бъде доказано, че извършената сделка на разпореждане е симулативна.

8.Намаляване на даренията и завещанията

В чл.32 – чл.34 от ЗН е описан реда, по който се извършва намаляването на завещателните разпореждания и даренията, като се върви по следния начин:

  • на първо място завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, освен в случаите, когато според волята на завещателя се предвижда друго;
  • по отношение на даренията намаляването се извършва като се започне от последните дарения, като е важно да се отбележи, че до тяхното намаляване ще се достигне, ако са изчерпани всички завещателни имущества;
  • когато в полза на определено трето лице са подарени или завещани имоти, последното ще може в определен законов срок да направи избор за тяхното намаляване с цел възстановяване на запазената част на наследника.

8.Особена разпоредба

В чл. 35 от Закона за наследството са уредени особени правила свързани със случаите, при които наследодателят е завещал плодоползване и пожизнена рента.

9.Хипотеза по чл.36 от Закона за наследството

Когато за допълнението на запазена част на наследник е необходимо отделяне на недвижим имот, с което обаче от своя страна ще се създадат редица неудобства и затруднения са възможни няколко хипотези:

  • ако стойността на имота надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът следва да остане изцяло в полза на наследника, от своя страна заветникът, респ. надареният ще получат стойността на разполагаемата част.
  • ако стойността на имота не надвишава 1/4 разполагаемата част, лицето в полза на което е завещано или дарено ще има възможност да задържи целия имот, но в този случай ще следва да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.

Особена е хипотезата, когато лицето в полза на което е извършено завещателно разпореждане или дарение е наследник със запазена част. В този случай, той ще може да задържи имота, само ако стойността на последния не надвишава стойността на разполагаемата и запазената част.

Сроковете, в които заветникът или надареният са задължени да върнат плодовете от имотите, надвишаващи разполагаемата част са определени в чл.36, ал.3 от ЗН.

10.Отмяна на отчуждени имоти спрямо, които е постановено намаление

Ако спрямо имотите, които е постановено намаление, бъдат отчуждени наследника може да предяви иск за отмяна на отчуждаването, като се започне от последното и се върви към първото отчуждение.Това може да стане:

  • преди да е изтекла една година от откриване на наследството или
  • след като е била вписана исковата молба за намалението.

Освен това е необходимо:

  • наследника да не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и
  • приобретателят да не е допълнил запазената част в пари.

11.Давност на иска за възстановяване на запазена част

В закона не е посочено изрично, но в практиката е прието, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част на наследник може да бъде предявен в срок от 5 години, след изтичането на който правото не може да бъде предявено.