1.Нормативна уредба

Чл.11, Чл.14 – Чл.16а от Наказателния кодекс.

2.Вина – определение.

В закона липсва легално определение за вината. В теорията, то се извежда по следния начин:

„Проявеното чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер, което отношение получава отрицателната морална оценка на обществото и се изразява в умисъл и непрадпазливост.”

3.Какви са основните форми на вината и какви са накратко техните особености?

Вината се проявява в две основни форми – умисъл и непрадпазливост.

3.1.    Умисъл

•  деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици;
• проявява се в две форми – пряк и евентуален умисъл;
•  различаваме няколко вида умисъл, които имат своите характерни особености, по които се отличават един от друг – внезапен умисъл, предумисъл, афектен умисъл, алтернативен умисъл, условен умисъл и неопределен умисъл.

3.2.   Непредпазливост

• деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати;
• проявява се в две основни форми – престъпна самонадеяност и престъпна небрежност;
• деянията, извършени по непредпазливост са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

4.Какво представлява „смесената вина”?

Смесената вина е налице, когато с едно деяние, деецът е причинил два престъпни резултата – по отношение на по-тежкия е действал по непредпазливост, а по отношение на по-лекия умишлено.

Между причинените два престъпни резултатата има пряка и непосредствена причинна връзка – напр. деецът нарушава правилата за движение, вследствие, на което причинява смърт или телесна повреда.

Законът е предвидил при извършването на престъпление при смесена вина, извършителят да отговаря за по-тежкото престъпление, причинено по непредпазливост, когато за него не се изисква умисъл.

5.При наличието на какви обстоятелства вината на дееца се изключва?

При наличието на определени обстоятелства, вината на дееца се изключва, макар и извършеното от него деяние да е общественоопасно.

Фактическа грешка (чл.14 от НК)

• касае се за незнание на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението и липса на умисъл относно извършването му;
• отнася се и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Случайно деяние (чл.15 от НК)

• деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици на деянието.

Изпълнение на неправомерна заповед (чл.16 от НК)

• деяние, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако с последната не се налага очевидно за дееца престъпление.

Когато лице, пострадало от трафик на хора, е било принудено да извърши деянието в пряка връзка с това свое качество;       (чл.16а, ал.1 от НК)

Когато деянието е осъществено от непълнолетно лице – пострадало от престъпление по чл. 155, 156, 158а и чл. 188, ал. 2, или използвано за създаването на порнографски материал, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това свое качество. (чл.16а, ал.2 от НК)

6.Какво представлява вменяемостта и какво я свързва с вината?

Вменяемостта е качество на психиката на субекта, което се изразява в потенциалната възможност за формиране на вина, т.е. без наличието на вменяемост не може да бъде формирана вината като психично отношение.

7.Какво е отношението на вината към останалите елементи на престъплението?

Безспорно всички елементи на престъплението имат отношение към вината и са неразривно свързани с нея.

ВИНА И ДЕЯНИЕ – отнасят се като част към цяло, вината може да се изрази само чрез конкретно деяние.

ВИНА И ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ – вината е отражението в съзнанието на дееца на обществената опасност. Поради това, ако деянието не е общественоопасно, то няма как да бъде виновно.

ВИНА, ПРОТИВОПРАВНОСТ И НАКАЗУЕМОСТ – не е необходимо деецът да съзнава, че извършваното от него е противоправно и наказуемо, защото незнанието на закона не извинява. Вината е предпоставка за наказването на дееца, но тя не предполага наказуемост на деянието.

ВИНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО – вината е основният субективен елемент на престъплението, но освен нея субективната страна, съдържа и други елементи.