1.Нормативна уредба

Чл.356 – Чл.361 от Наказателно-процесуалния кодекс

2.В кои случаи се провежда бързо производство?

В чл. 356, ал. 1 от НПК са изброени делата, при които се провежда бързо производство, а именно когато:

• лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
• върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
• лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
• очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

3.От кой момент бързото производство се смята за образувано?

От момента на съставянето на акта за първото действие по разследването, бързото производство се счита за образувано, като лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем именно от този момент.

4.В какъв срок следва да приключи разследването?

Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по чл.356, ал.1, т.1-4 от НПК.

Прокурорът може да разпореди провеждането на бързо производство за престъпление, за което се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, с изключение на такива, от които е настъпила смърт или тежка телесна повреда. В тези случаи разследването приключва в срок до четиринадесет дни.

5.Какви са последващите действия от страна на прокурора след приключването на разследването?

Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването по чл. 356, ал. 1, а в случаите по чл. 356, ал. 2 – в седемдневен срок, като може да:

• прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК
• спре наказателното производство при условията на чл. 25 и 26
• повдигне обвинение с обвинителен акт и внася делото за  разглеждане в съда
• внесе делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото
• постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.

В последния случай прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни.

6.Какви действия следва да предприеме съдията-докладчик, ако прокурорът повдигне обвинение с обвинителен акт и внесе делото за  разглеждане в съда?

• прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250
• спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251
• прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1
• насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването, като не провежда разпоредително заседание по чл. 248.

7. Какви действия следва да предприеме съдията докладчик, в случаите когато прокурорът внесе делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото?

Когато е налице гореописаната хипотеза, в закона изрично се постановява, че съдията-докладчик следва да разпореди на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия.

Освен това трябва да бъдат призовани:

• подсъдимия
• свидетелите
• вещите лица за съдебното заседание

8.В рамките на какъв срок от момента на връчване на преписа от обвинителния акт подсъдимия има право да даде отговор по него?

В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

9. Кога делата се разглеждат пред първа инстанция?

В чл. 359, ал.1 от НПК е указано, че в случаите когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 – 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност,  последните могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

По отношение на сроковете, в които могат да се подават жалби и протести е необходимо да бъде отбелязано, че те са следните:

• седемдневен  – от обявяването на присъдата
• петнадесетдневен – когато изготвянето на мотивите е отложено

В това производство не се допуска предявяване на граждански иск. 

По тези дела не участва частен обвинител.