1.Нормативна уредба

Чл.310 – Чл.317 от Гражданския процесуален кодекс.

2.В кои случаи се прилага бързото производство?

В чл. 310 от ГПК се посочват подробно исковете, които се разглеждат по реда на бързото производство, а именно:

• чл.310, ал.1, т.1 от ГПК

     – искове за трудово възнаграждение

     – признаване на уволнение за незаконно, респ. неговата отмяна

     – възстановяване на работа

     – обезщетение при уволнение

     – поправка на основанието – причина за уволнение

• чл.310, ал.1, т.2 от ГПК

     – опразване на наети и заети помещения за послужване

• чл.310, ал.1, т.3 от ГПК

     – установяване/преустановяване на нарушения по ЗП, ЗАПСП и др.

• чл.310, ал.1, т.4 от ГПК

     – установяване/преустановяване на нарушения по Закона за защита       на потребителите

• чл.310,ал.1,т.6 от ГПК

     – други искове уредени в закон.

3.В кои случаи не се допуска прилагането на бързото производство?

• когато иск по чл.310, ал.1 от ГПК обективно се съедини с иск, подлежащ на разглеждане по общия ред
• когато иск по чл.310, ал.1 от ГПК и иск, който подлежи на разглеждане по общия ред бъдат съединени в една и съща искова молба

4.Начало на производството

Бързото производство уредено по ГПК започва с проверка на депозираната искова молба, за това дали последната е редовна и допустима.

В случаите, при които при проверката се установи, че в иска се съдържат непълноти, неточности или други нередности посочени в закона, съдът дава указания за отстраняването им.

5.Ход на производството

Необходимо е, след като постъпи отговора на ответника по заведения иск или когато срока за постъпването на такъв е изтекъл, съдът да извърши редица процесуални действия:

• да насрочи заседание в триседмичен срок;
• да изготви доклад по делото в писмена форма;
• да разкрие на страните възможността доброволно да разрешат възникналия спор чрез спогодба;
• да допусне доказателствата по делото, отговарящи на зададените изисквания;
• във връзка с доказателствата следва да определи размер и срок по отношение на внасянето на разноски по тях;
• да се произнесе по доказателствените искания.

6.Последващи действия на съда

След като съдът извърши описаните в предходната точка процесуални действия следва да връчи:

• препис от разпореждането на страните, a
• за ищеца освен преписа – писмен отговор и доказателства към него

С тях съдът дава указания за вземането на становища и предприемане на последващи процесуални действия.

Ако бъдат направени искания в рамките на едноседмичен срок, в деня на тяхното постъпване, съдът се произнася с разпореждане, което се съобщава на страните.

В случаите, когато са налице особени непредвидени обстоятелства, страните ще могат да изпълнят указанията на съда и след установения срок. В останалите случаи няма да е налице такава възможност.

7.Особености по чл.314 от ГПК

Чл.314 от ГПК съдържа особености на бързото производство свързани с възможността за съединяване на искове.

• когато изхода от дадено дело, водено по правилата на бързото производство зависи от това съдът да се произнесе относно съществуването/несъществуването на определено правоотношение, ищецът и ответникът могат да поискат с предвидените по закон начини, това произнасяне да бъде извършено.
• предявяването на насрещни искове, привличане на трети лица и предявяване на искове спрямо тях не се допуска.
• във връзка с предвидения по чл.310, ал.1, т.2 от ГПК иск е необходимо да се отбележи, че възражения за собственост и такива за извършени подобрения са изрично упоменати като недопустими.

8.Разглеждане на делото и обявяване на решение

В деня на разглеждането на делото страните отново се приканват доброволно да разрешат възникналия спор чрез спогодба.

Ако до такава не се достигне, съдът:

• събира представените по разглежданото дело доказателства;
• изслушва устните състезания;
• насрочва деня, в които ще обяви мотивираното си решение, като този ден следва да бъде в рамките на двуседмичен срок от момента, в които е приключило разглеждането на делото;
• срока за обжалване започва да тече от деня на обявяване на решението.